Първи стрес тест пред правителството на Росен Желязков. Депутатите в парламента обсъждат мотивите на вота на недоверие срещу кабинета. На този етап сметката показва, че гласовете на опозицията няма да стигнат, за да свалят правителството. Въпреки това се стигна до неочаквани скандали и дори напускане на залата от депутати на ПП-ДБ и „ДПС – Ново начало”.
Въпреки, че се очаква финалът да е с предизвестен край и вотът на недоверие да не мине, дебатът тече със сериозен спор, като се стигна дори до темата „за” или „против” членството ни в ЕС и влизането в еврозоната. Още в началото от ПП-ДБ решиха демонстративно да напуснат залата, въпреки че вече обявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие. Това доведе до сериозни критики от страна на ГЕРБ. Сериозен спор се породи и между „Демокрация, права и свободи” – ДПС и „ДПС – Ново начало”.
Вносителите обясниха мотивите за вота с остри критики към кабинета.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов представи мотивите, като подчерта, че „вместо политика на мир и диалог, кабинетът на Росен Желязков следва безкритично линията на конфронтация и ескалация, диктувана от либералния елит в Брюксел и доскоро във Вашингтон“.
Като мотив се посочва, че „под натиска на външни сили, България бе въвлечена в чужд геополитически конфликт, без обществено съгласие и без стратегическа полза за страната“, а „санкциите срещу Руската федерация продължават да нанасят тежки щети на българската икономика“.
Отбелязана бе и „скандална пасивност“ относно „смъртта на българския служител в ООН Марин Маринов в Ивицата Газа“, като според вносителите това е „потресаващ пример за отказ от защита на националното достойнство от страна на управляващите“.
„Настояваме за незабавна оставка на правителството на Росен Желязков и връщане на външна политика, основана на националния суверенитет, националния интерес, стремежа към благоденствие на българите и подкрепата на всяка мирна инициатива в международен план“, заяви Костадинов от парламентарната трибуна.
Снимка: Георги Димитров
Министърът на външните работи Георг Георгиев посочи, че външната политика е една материя, в която е нужно национално съгласие и единствено, защото само по този начин държавата излъчва солидност, стабилност, авторитет и сила.
„Благодарен съм за това, че във външната политика в момента имаме възможност да демонстрираме именно досега изброеното и да показваме, че България има своето достойно място на дипломатическата сцена“, каза той.
По думите му при страни като България, които не притежават ядрено оръжие, не притежават глобални големи армии, не се славят с имперски амбиции, именно системата на международните договори е тази, която ги пази. „Ако ние се еманципираме от решенията на ООН, на НАТО, на Европейския съюз (ЕС), които пазят и гарантират този международен ред, който ние познаваме в момента и който Руската федерация оспорва, то тогава ние утре, ако се намерим в позицията на агресирана държава, няма да имаме никакво нито морално, нито политическо право да оспорим това, че силният не може да налага своя дневен ред само и единствено от позицията на това, че е по-голям, по-могъщ или има някакви интерпретации на условни процеси“, обясни външният министър по отношение на позицията на България за войната на Русия в Украйна.
Във връзка с гибелта на нашия сънародник в Газа, Георгиев уточни, че във всеки един момент от МВнР казваха само едно, а именно, че чакат официалния доклад на ООН и финалните заключения от разследващите екипи, предоставени по официален път на българската страна, за да може да бъде изяснена и заявена позицията на България. Той увери, че позицията на България ще бъде „кристално ясна“ и „абсолютно безапелационна“.
Снимка: Георги Димитров
„България с цялата си сериозност, строгост и абсолютна неотстъпчивост ще заяви, че изисква и извинение, и да бъдат обезщетени близките на загиналия наш сънародник. Няма да направим никакъв компромис с това, независимо чия е отговорността – дали на Държавата Израел, дали на друг, замесен в трагичния случай“, категоричен е министърът на външните работи.
„Външната ни политика е отражение на вътрешната, а това правителство не знае как да управлява България”, каза лидерът на ПГ на МЕЧ Радостин Василев.
„Това не е вот на недоврие евроатлантически, а на едни хора, които няма как да излъчват силна външна политика, след като нямаме вътрешна такава”, обясни Ивелин Михайлов, председател на ПГ на „Величие”.
Георг Георгиев отново отговори на критиката.
„Няма да се съглася, че страната ни се подчинява сляпо. България е държава, която направлява и произвежда процеси. България е страна – субект на международните отношения”, твърди външният министър.
Снимка: Георги Димитров
Депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Тома Биков констатира, че на втория месец от управлението на правителството е внесен вот на недоверие за провал във външната политика от три формации, които са против влизането на България в еврозоната, а някои от тях и дори изобщо членството в ЕС и НАТО.
„Ние, разбира се, ще подкрепим правителството не само в рамките на вота на недоверие, ще го подкрепим и във външната му политика“, каза той.
По време на дебата, ГЕРБ призова депутатите от ПП-ДБ да се върнат в зала.
„Ние не се ползваме с подкрепата дори на онези, които се обявяват за най-радикални по отношение на европейската интеграция. Призовавам колегите от ПП-ДБ да се върнат в залата и да гласуват „против” този вот на недоверие, който цели да спре пълната ни интеграция в ЕС”, допълни Биков.
„Това правителство е дало всички основания да бъде подкрепено за водената от него външна политика”, заяви Йорданка Фандъкова, председател на Комисията по външна политика в Народното събрание по време на дебатите по вота на недоверие към кабинета.
В изказването си тя защити външната политика на правителството и работата на министъра на външните работи, които определи като много последователни и активни.
„Приемам вота като пореден опит за дестабилизация,” посочи Фандъкова.
По думите ѝ, българското правителство има много ясни външнополитически приоритети, по които работи последователно. „Внесеният вот на недоверие и настоящият дебат позиционират много ясно политическите сили в тази сложна обстановка, изтъкна председателят на външната комисия. Важно е да чуем ясната подкрепа за външнополитическите цели от страна на партиите, които се заявяват за проевропейски и пронатовски. На второ място, вносителите на вота многократно и системно блокират функционирането на институциите, превръщат се в проводник на хибридна война срещу България", смята Йорданка Фандъкова.
„Целите на правителството са да изведе страната от външнополитическите сътресения като осигури сигурност и стабилност на гражданите си, посочи тя. Това е членството в еврозоната, участие в различните формати на НАТО. Само за по-малко от три месеца МВнР демонстрира ясна политика на защита на български граждани, като например освобождаването на съгражданите ни от „Галакси лидер“, на българския заложник, задържан от „Хамас", реакцията след пожара в Кочани. Това е знак за професионална работа на дипломатическото ведомство", каза депутатът.
По думите на Фандъкова настоящият министър на външните работи е готов да участва, дискутира, в рамките на външната комисия.
„Вярвам, че в тази зала има политически сили, отвъд управляващото мнозинство, които да се противопоставят на отклонение от външнополитическия курс на страна", заключи председателят на външната комисия.
Снимка: Георги Димитров
Както обявиха още вчера, „зад кабинета” остават и „Демокрация, права и свободи” – ДПС.
„Ние няма да подкрепим вота на недоверие. Още повече с тези мотиви в този момент. Правителството може да бъде критикувано по отношение на негови действия и бездействия, но точно по отношение на позициите на премиера Росен Желязков и комуникациите му евроатлантическите институции, ние го подкрепяме нееднозначно", обясни Танер Али от ДПС - ДПС.
Против вота са и „ДПС – Ново начало”.
„Няма да позволим да отклонявате България от евроатлантическия път. Започнете терапевтично да споделяте от трибуна провала на вашите опити на да отклоните България от външнополическия курс”, обърна се Станислав Анастасов към „Възраждане”.
Въпреки че и двете групи подкрепят кабинета стигнаха до сериозен спор, който доведе до остра размяна на реплики извън микрофоните.
