Земеделските производители в Кюстендилския край продължават да се сблъскват с тежък проблем при напояването на своите насаждения. Регионът, известен с плодородните си земи, страда от десетилетия от недостиг на вода за селскостопанските дейности, съобщава БНТ.
Вместо с времето да се намери решение, проблемът се задълбочава все повече. Земеделците са категорични, че дори не се правят опити за решаване на въпроса с безводието, въпреки усвоените милиони за изграждането на язовир "Кюстендил".
"Проблемът е зад нас. По принцип това е язовир "Кюстендил", от 40 години се строи. Преди избори всеки обещава, че ще го дострои, защото този язовир може да обезпечи целия район тук с напояването, плюс питейната вода за града. Видимо е, че няма капка вода, буквално. Няма капка вода, защото стената е на кота 0, долна 0, строено е, милиони са дадени и не е довършен. Това е един от проблемите. Това е еманацията на проблема на напояването за нас, за района," споделя един от местните производители.
Според земеделците в региона, съществуват стари водоизточници, но те са занемарени и липсват довеждащи канали до парцелите. Това принуждава производителите да ограничават отглеждането на зеленчуци и да залагат повече на зърнени култури, които не изискват толкова много напояване.
"Предимно зърнени култури отглеждам и малко зеленчуци. Малко са, поради простата причина, че има проблем с напояването. А проблемът се състои основно в липсата на инфраструктура, която я е имало, но е занемарена и унищожена в момента. И не до там добрите цени за поливането. Високи са за нас, зависи от културата, на декар се плаща и ако сам си поддържаш самите вади и канали, за да дойде водата до твоите имоти и площи", обяснява друг земеделец.
Местните производители споделят, че технически има вода, но практически тя не може да бъде използвана поради липсата на довеждащи канали до парцелите.
Проблемът с напояването в Кюстендилския регион е системен и продължава десетилетия. Инфраструктурата е изградена преди повече от 30-40 години, но не е поддържана. Каналите са разграбени, а микроязовирите не се поддържат.
"За една поливка ние трябва да плащаме около 40-50 лева на декар, при положение, че добиваме вода с помпи. Нямаме възможност за гравитачно напояване, което оскъпява продукцията. Резултатът е, че над 50-60% от зеленчуците на българския пазар са внос. Ние не можем да се конкурираме при тези условия с колегите от съседните държави - европейски и не европейски членки," категоричен е един от производителите.
Миналогодишната суша е нанесла тежки щети на земеделците в района. Липсата на дъждове и невъзможността за напояване са довели до нулеви добиви за много от тях.
"Миналото лято беше катастрофа, поради изключително сушавата година. Нямахме възможност за напояване, разчитахме на дъждовете. Но тъй като липсваха, много от колегите реализираха нулеви добиви. Включително и при нас беше катастрофа. Тази година просто се надяваме малко да е по-благоприятна за културите, които отглеждаме. Но не можем да разчитаме на напояване от язовирите, които съществуват," споделят производителите.
БНТ е потърсила позицията на "Напоителни систем
