Симеон Сакскобургготски даде интервю за онлайн списанието „The Investiture".
Интервюто започва с въпрос за едни от първите ключови моменти в живота на Симеон Сакскобургготски - спомените му за обявяването му за цар на България, когато е едва на 6-годишна възраст и влиянието на този момент.
Цар Симеон II, отговаря, че това е въпрос, който е трудно е да се обобщи, тъй като гледната точка на едно шестгодишно дете не може да се сравни с възприемането на ситуацията от възрастен човек и, че преди всичко шокът от смъртта на баща му е предхождал всички други мисли.
"Този момент обаче значително оформи ранното ми разбиране за дълг, себеотрицание и тежката отговорност, която носи лидерството, дори за някого толкова млад, колкото бях аз", споделя още Сакскобургготски.
За регенството Симеон Сакскобургготски обяснява следното: "Периодът на регенството преди екзекуциите е, както всички знаят, много различен от това, което можем да наречем "второто регенство", това на Отечествения фронт. Регентският период преди комунистическия преврат беше от жизненоважно значение за запазването на достойнството на монархията в един изключително труден период за България. Моите регенти-Княз Кирил Български, министър-председателят Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов – бяха дълбоко отдадени личности, които, въпреки неблагоприятните обстоятелства, се опитваха да опазят националната стабилност и приемствеността на традициите след смъртта на баща ми, цар Борис III, през 1943 г."
"За съжаление, последвалият период на комунистически контрол, особено след събитията от 1946 г. и екзекуцията на моите регенти от т.нар. Народен съд, коренно промени обстановката и постави сериозни предизвикателства пред съхраняването на целостта на монархията и благополучието на тогавашна България", разказва той.
За живота си, след като монархията в България е премахната и живота извън родината Симеон Сакскобургготски споделя следното: "Ако трябва да го обобщя: изгнанието е нещо изключително несправедливо и трудно за понасяне — това е един много тежък и болезнен период, изпълнен с дълбока тъга и копнеж. Най-голямото предизвикателство безспорно беше откъсването от родината, културата и народа ми, и нуждата да се приспособя към живот далеч от всичко познато. След премахването на монархията през 1946 г., моето семейство първо се установи в Александрия, Египет. По-късно се преместихме в Мадрид, Испания, където учих във Френския лицей, а впоследствие — във Военната академия „Valley Forge" в Съединените щати".
"Винаги съм считал за приоритет да поддържам дълбока връзка с богатото културно наследство и история на България чрез непрекъснато четене, участие в обществени дейности и непрестанен контакт с българската диаспора в чужбина. През всички тези трудни десетилетия за мен беше от първостепенно значение да бъда информиран за случващото се в България и да поддържам българската национална идентичност в семейството си", казва царят.
За мандата се като министър-председател на България и това, което го е вдъхновило да влезе в политиката Цар Симеон II обяснява: "Винаги са ме учили, че един монарх не се меси в политиката, но обстоятелствата бяха такива, че просто трябваше да служа на страната си в друга форма. Спомням си тези години в управлението като много трудни, но същевременно с положителни резултати за България".
За връзката на семейство му с различни европейски рицарски ордени и съвременната значимост на европейските и българските рицарски ордени Симеон Сакскобургготски казва: "По очевидни причини изпитваме уважение към рицарските ордени. Традицията е важна за мен, както и историята — стига да я съобразяваме със съвремието. Винаги сме награждавали добрите дела и изключителният принос — това е смисълът на отличията. Рицарските ордени имат значима роля и в наши дни, тъй като са устойчиви символи на историческата приемственост, моралната почтеност и обществената служба. Днес тези ордени осигуряват осезаема връзка с общото ни наследство, вдъхновявайки хората към филантропия, гражданска отговорност и етично лидерство. Съществуването им и до днес подчертава вечни добродетели и насърчава единство и културна идентичност в съвременното общество".
"Службата, вярата и лоялността, които рицарските ордени олицетворяват, дълбоко съвпадат с моята философия и ръководят нашата благотворителна и обществена дейност. Тези принципи въплъщават ангажираност към общността и морална отговорност, които стоят в основата на нашия стремеж към обществено добруване", споделя и по-късно в интервюто царят.
За династията Сакс-Кобург Гота и наследството й Цар Симеон II споделя, че тя действително е свързана с повечето европейски кралски фамилии.
"За мен е чест да принадлежа към такава блестяща и древна линия. Това носи дълбоко чувство за дълг и гордост. Тази забележителна родова линия изисква поддържане на стандарти за достойнство, почтеност и служба — принципи, които се възпитават от най-ранна възраст. Моята отговорност винаги е била да почитам наследството и очакванията, свързани с името и историята на нашето семейство. Отговорностите са, както и във всяко друго благородническо семейство – да бъдеш такъв, какъвто хората очакват от теб", казва той.
По време на Втората световна война цар Борис III спасява българските евреи и цар Симеон II споделя, че темата продължава да се обсъжда 80 години по-късно. "Историята в крайна сметка ще отсъди, но ако управлението на цар Борис след 1934 г. е наричано авторитарно, тогава кой друг освен царят би имал последната дума? Смелостта и моралната яснота, показани от българския народ, Българската православна църква и някои политически лидери в онези смутни времена, доказват едно колективно противопоставяне на несправедливостта. Всички те са били против депортациите. Няма как да се оспори, че около 50 000 души са били спасени", разказва той.
Цар Симеон II е човек, който е преживял монархията, комунизма и демокрацията в България и определя сравненията между тези политически системи като субективни.
"Аз се стремя да бъда реалист и възможно най-обективен. Основното ми убеждение е, че демокрацията е най-важната цел в името на добруването на народа. За съжаление, в България не винаги се учим от миналото. Като страстен читател на исторически книги, горещо препоръчвам на всички да погледнат назад във времето. Това е начинът да избегнем стари грешки и да градим стабилно бъдеще", казва Сакскобургготски.
За двореца Врана цар Симеон IIказва: "Дворецът носи скъпи спомени за нашето семейство — той символизира както историческото ни наследство, така и личната ни връзка с България. Както вече съм казвал, завръщането там след толкова дълго време в изгнание беше изключително емоционално и символично — мощно доказателство за силата на надеждата и неразрушимата връзка с дома и наследството".
Наскоро царица Маргарита, съпругата на Симеон Сакскобургготски, навърши 90 години. Описва я така: "Царица Маргарита е прекрасна спътница и опора през всички тези 63 години брак! Може да се направи една трагична аналогия за начина, по който са се стекли животите ни, което допълнително ни свързва. Нейната непоколебима подкрепа и съпричастност, споделените радости и трудности през всичките тези години, са оформили дълбоко моята перспектива и издръжливост. Присъствието й е от съществено значение — тя внесе баланс, емпатия и сила, както в публичните ни ангажименти, така и в личния ни живот".
А за петте си деца, всяко от които носи частица от царското наследство на България и ценностите и традициите на фамилията Сакс-Кобург Гота, които Симеон Сакскобургготски е възпитал той подчертава: "За мен най-важното е да бъдат нормални, достойни и уважавани граждани — което, слава Богу, те са".
"Възпитаването на нашите пет деца в дух на скромност, почтеност и служба винаги е било приоритет. Въпреки историческата тежест на фамилията ни, ние винаги сме се стремяли да ги възпитаме като здраво стъпили на земята, отговорни хора, които дълбоко уважават българската история и култура, като същевременно осъзнават своето място в съвременното общество. Трябва да бъдем реалисти, особено като имаме предвид, че България вече не е монархия", казва Сакскобургготски.
За ролята на монарсите или бившите монарси за насърчаване на единството и съхраняването на културната идентичност в днешния свят, цар Симеон II каза: "Без съмнение има интерес към монархиите. Бих казал, че по много причини конституционната или парламентарна монархия е гаранция за предсказуемост, стабилност и, разбира се, съобразяване със съвременните норми".
"Монарсите и бившите монарси, благодарение на своята уникална историческа и културна значимост, имат важна роля в насърчаването на единството и културното наследство. Тяхната надпартийна позиция им позволява да бъдат обединяващи символи, да насърчават към диалог и разбирателство, както и да пазят традициите, които обогатяват нашата обща идентичност".
В края на интервюто Симеон Сакскобургготски говори за завръщането на тленните останки на цар Фердинанд в България.
"Завръщането на дядо ми Цар Фердинанд беше наистина отдавна чакано решение. Безкрайно съм благодарен на нашето правителство, че осъзна положителния ефект от това събитие за образа на България пред света. Независимо как се чувства всеки гражданин, уважението към миналото на нашата страна е жизненоважно", казва Сакскобургготски.
"Това беше изключително емоционален и исторически значим момент. Актът на национално помирение символизира уважение към нашето общо минало и подобрява международния имидж на България. Подчертава необходимостта от почит и разбиране на историята като основа за бъдещо развитие и национално единство", споделя още той.
Б.Р. „The Investiture" е онлайн списание с акцент върху традицията, историята и обществената служба. Списанието представя актуални гледни точки, интервюта и анализи, вдъхновени от непреходните рицарски ценности.
