Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден. Денят е посветен на свети Лазар, който e един от учениците на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На Лазарова събота се поставя началото на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден, църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, който още преди своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар, е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството.
Именно заради възкресяването на Лазар, Христос е бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, като изпълнение на старозаветните пророчества.
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.
На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки се държат в ръце и по време на самата Литургия и така се показва, че подобно на древните жители на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.
В българската фолклклорна традиция на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Според вярванията в Североизточна България, на Връбница "разпускат умрелите" от гробовете.
За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по отделни групи.
В лазарските групи има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
