Лекарствата с изтекъл срок на годност представляват специфичен отпадъчен поток, който създава рискове за околната среда и човешкото здраве. Този факт кара страните от ЕС да имат специален подход и законодателство, указващо на държавно и общинско ниво начините за тяхното събиране, управление и третиране. Държавите членки следват регулации и директиви, установени на ниво Европейски съюз, адаптирайки ги към националните си законодателства. Държави като Германия, Франция, Великобритания и България имат разработени специални регулаторни рамки за управление на фармацевтичните отпадъци. В България това е НАРЕДБА № 4 ОТ 16 МАЙ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 111 ОТ 2020 Г.), издадена от Министъра на Здравеопазването.
За да се прилага успешно законодателството обаче, държавите членки залагат на няколко фактора едновременно, а именно: информираност и ангажиране на населението, изграждане на подходяща и леснодостъпна инфраструктура, повтаряемост и регулярност, последващ контрол. Разпространената практика е
старите лекарства да се връщат в аптеките и/или да се предават на специални пунктове за опасни отпадъци, откъдето биват предавани в инсинератори за изгаряне.
В различните региони на Германия организацията на системата по събиране на стари лекарства варира. Общата практика е да бъдат връщани в аптеките или да се предават на специализирани мобилни пунктове. Събраните стари лекарства се инсинерират. При изгарянето активните съставки на фармацевтичните продукти се унищожават и не представляват риск за околната среда и човешкото здраве.
Преди 32 години (1993 г) във Франция общите усилия на прозводители и търговци на едро на фармацевтични продукти поставят началото на програмата Cyclamed. Първоначално стартирала като доброволна организация, поради загрижеността на компаниите за околната среда, програмата се превръща в работеща система за събиране и унищожаване на старите лекарства. Лекарствата се връщат в аптеките. Всяка година се изгарят над 9000 тона в един от 50-те инсинератора в страната. Tout savoir sur le tri, la collecte des médicaments périmés
В Литва, Гърция и Австрия старите лекарства се връщат в аптеките, от където се събират и се предават за изгаряне.
У нас
В България има приета специална наредба, която регламентира събирането и изгарянето на лекарства с изтекъл срок на годност, в т.ч. такива, които не отговарят на изисквания за качество и безопастност, с променен външен вид, фалшиви или с неустановен произход, отнети в полза на държавата. Извън обхвата на наредбата обаче остава организацията по събирането от домакинствата.
Тя е ангажимент на общините, които имат различен подход.
Масово разпространената практика е да бъдат предавани на мобилни пунктове или на специализирани площадки. За разлика от другите страни в ЕС аптеките не участват в тази организация. Тази практика се прилага у нас отскоро и поради липсата на информационни кампании, повтаряемост и липса на инфраструктура за събирането им активността все още е ниска.
Какви са глобите в ЕС, ако не спазваш правилата
Санкциите за неспазване на регулациите варират в различните държави -членки на ЕС. Всяка страна индивидулно определя механизми за контрол, които могат да бъдат отнемане на лицензи, административни сакции и парични глоби. По отношение на събраните количества отпадъци от лекарства с изтекъл срок на годност няма публично обявена обобщена информация по страни-членки. Същото се отнася и за България.
Колко опасни са, всъщност, лекарствата с изтекла годност
Има много научни публикации по темата в подкрепа на твърдението, че неекологосъобразното управление на отпадъците от лекарства води до възможността те да попаднат на неправилни места и да предизвикат негативен ефект върху околната среда и човешкото здраве. Попаднали в канализационната мрежа или в депата за отпадъци, активните вещества, съдържащи се в лекарствата, представляват заплаха за водните екосистеми. Съдържащите се в определени лекарства хормони и антибиотици, попаднали в почвата, могат да доведат до промени в биоразнообразието. Напоследък все повече се говори за риск от развитие на антибиотична резидентност, получена в резултат на неправилно управление на отпадъците от лекарства. Антибиотичната резистентност се счита за следващия голям медицински проблем. Попаднали в околната среда антибиотиците могат да доведат до развитието на резистентни бактерии, което да затрудни лечението при хора и животни.
Съгласно данни на Световната здравна организация (СЗО) антибитичната резистентност е новият медицински проблем.
Изчислено е, че за 2019 година в глобален мащаб жертвите на антибиотичната резистенстност са 1.27 млн души и тя е допринесла косвено за смъртта на още 4.95 милиона. Antimicrobial resistance
Как се унищожават и проблемът с изхвърлянето на лекарства в реките
Правилният и безопасен метод за обезвреждане на лекарствата е чрез термично третиране (изгаряне) в инсинератор. Такава е и Европейската практика. Този тип съоръжения имат и възможността да използват отпадната топлина за производството на електроенергия. По този начин се предотвратява попадането им в депа, водни обекти, почвата и на други неподходящи места, създаващи рискове, като същевременно се използват като суровина за производство на енергия, което е изцяло в контекста на кръговата икономика. Както е видно от репортажите по медиите, не всички лекарства попадат в подходящото съоръжение и биват изхвърляни в реки, депа, мини, нерегламентирани сметища. Една от причините за това е, че генераторите, притежателите на този тип отпадъци
нямат желание да заплатят за услугата по инсинерация,
поради което сключват договори с фирми посредници, предлагащи необяснимо ниска цена без да се интересуват какво се случва нататък и какъв е пътят на отпадъците. Масовото схващане на притежателите на отпадъци в България е, че, след като ги предадат на лицензирано дружество, включително такова притежаващо само разрешително за съхранение или транспорт, не са отговорни за последващото им третиране. Те търсят дружества, които да им предложат най-благоприятни условия, за да се отърват и по този начин транслират проблема нататък. И тук стигаме до контрола от страна на институциите. Наредбата за унищожаване на лекарства е под контрола на Министерство на здравеопазването, докато контролът по управление на отпадъците е на МОСВ. Практиката показва, че, когато контролът е в няколко ведомства, се отварят врати за злоупотреби.
Що се отнася до гражданите, там засега се разчита само на информираност и самосъзнание. Други притежатели на стари лекарства освен домакинствата и дистрибуторите са болниците и Агенция митници, когато става въпрос за фалшиви или отнети в полза на държавата медикаменти./Fakti
