С около 30% по-ниско е одобрението на гражданите да се изучва "Религия" като задължителен предмет в редовната учебна програма. Това показват данните на социологическа агенция "Мяра", представени от социологът Първан Симеонов в личния му Фейсбук профил.
"Темата не среща обществена съпротива, каквато при други управленски идеи в годините често се открива. Но идеята би могла да бъде приета най-вече като възпитание в добродетели. Ако се превърне в налагане на религии, тя може да предизвика обществен проблем", твърди Симеонов.
Най-ниска е подкрепата за изучаването на ислям
При втория сондаж по темата, направен от "Мяра", въпросът е зададен така:
"Обсъжда се в училищата, вместо досегашното свободно избираемо изучаване на религия, да се въведе задължително избираемо изучаване на религия от най-ранна ученическа възраст. В тази задължителна програма ще може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите.
Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата религия, моля за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие лично?
Да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата
Да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата
Да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии".
Данните от изследването показват, че 34,2% одобряват да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата - срещу 46,5%, които не одобряват. Останалите не могат да преценят.
Що се отнася до втората програма по дисциплината "Добродетели и религия", която включва конфесионални елементи – религия ислям - 15,7% одобряват да като задължително избираем предмет в училищата, но 70,1% не одобряват. 14,2% от респондентите не могат да преценят.
Третата опция, която родителите ще могат да изберат за децата си – общ предмет за добродетелите в различните религии без елементи на конфесионално образование - среща подкрепата на 41,2% от участниците в проучването и неодобрението на 43,4% от тях. Останалите не могат да преценят.
Разликата в отношението по темата за месец
През март социологическата агенция направи първия си опит да провери обществените нагласи по въпроса. Тогава участниците бяха попитани:
"Обсъжда се въвеждане на задължителна програма за изучаване на религия в училищата, в рамките на която може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие лично по-скоро сте съгласен, или по-скоро не сте съгласен, с въвеждането на подобен предмет в училище?".
Тогава 63,4% се определиха като "по-скоро съгласни" с идеята, 33% - като "по-скоро несъгласни" и 3,6% оставиха въпроса без отговор.
"При филтриране на отговорите само сред родители на ученици (базата е малка: 207 души), се получава: 56,2% - "по-скоро съгласен", 40,1% - "по-скоро несъгласен" и 3,7% "не знам/без отговор", пише Симеонов като посочва разликата в нагласата на родителите и общата нагласа на гражданите по темата.
Какво означават данните?
Според социолога данните на пръв поглед изглеждат сякаш сега съдържат по-скоро главно отрицание. Неговата интерпретация обаче ги разглежда по-скоро като колебание или объркване.
"Промяната спрямо времето месец по-рано показва, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали обществени инстинкти, базови нагласи, сега вече като че ли започва да личи мнение, а не просто настройка. Скоро наистина ще се формира обществено мнение и е същностно важно накъде ще тръгне дискусията", смята той.
Според него на фона на традиционния скептицизъм към всички властови идеи у нас, разпределения "30 на 40" или "40 на 40" са добър атестат.
"Отрицание е отчетливо само при идеята за изучаване на ислям. Тя допада повече - закономерно - на самите мюсюлмани. Те, впрочем, нямат против и изучаването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи - т.е. не етнически турци или други етноси, например - е видимо против възможността за изучаване на ислям", отбелязва Симеонов.
Той обръща внимание, че от една страна стои нежеланието учениците да бъдат разделяни на учещи едната и другата религия, от друга на аргумента, че е по-добре изучаването на ислям да е държавна работа, а не работа на "вносни" духовни практики.
"В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните изучавания на ислям в Европа. При това - на Балканите", допълва той.
Друго любопитно наблюдение е, че "най-младите са най-против" изучаването на религия да бъде задължително. Родителите на ученици също са по-скептични.
"Общите мнения са в нормата, но родителските мнения са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно обяснение как на практика ще се случва преподаването", твърди Симеонов.
По думите на социолога обаче, едва когато има конкретизация на плана, той ще подлежи на сериозна социологическа верификация. Дотогава всичко е "лабораторно, експериментално и дискусионно".
Обучението по религия би могло да влезе в сила от учебната 2026/2027 г. За целта обаче са нужни поправки в Закона за предучилищното и училищното образование. Очаква се на 8 май промените да бъдат представени за обществено обсъждане, а обучението по религия да започне първо за първокласниците с един час седмично.
