Безусловното „разрешение" членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да продължат да работят след края на мандата им, дадено преди почти три години от Конституционния съд (КС), нарушава независимостта на съдиите, прие Съдът на Европейския съюз (СЕС). И изтъкна, че възможността инспекторите да работят след мандат не е уредена в законодателството и не е ограничена във времето, съобщава Лекс.бг.
В дългоочакваното си решение съдът в Люксембург в състав, ръководен лично от председателя му Кун Ленартс, заяви: „Принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка – които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите – да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето".
СЕС уточнява, че ако държавата реши да „удължи" мандата, е длъжна да гарантира, че упражняването на функциите след изтичането на мандата се основава на изрична правна уредба в националното право. Тя също така трябва „да гарантира, че условията и начинът, по които се осъществява това упражняване, са определени така, че членовете на съответния съдебен орган да могат да действат обективно и безпристрастно при изпълнение на своите задачи".
„Следователно, ако в определени случаи удължаването на мандатите може да бъде необходимо, предвид значимостта на функциите, изпълнявани от съответния съдебен орган, това е допустимо само по изключение и при условие, че удължаването е обвързано с ясни и точни правила, които на практика изключват възможността то да бъде неограничено във времето", заявява СЕС.
Решението поражда серия от въпроси, на които българските власти следва да дадат правно обоснован отговор:
Следва ли от него, че главният инспектор и инспекторите трябва незабавно да напуснат постовете си? Или предвид недопустимата ситуация конституционно установен орган на практика да преустанови дейността си, ще трябва спешно да бъдат приети изменения в нормативната уредба, които да гарантират необходимите, според СЕС, предпазни клаузи?
Какво ще стане с дисциплинарните производства срещу магистрати, образувани по предложение на ИВСС след края на мандата на членовете му през 2020 г.? Засяга ли решението висящите в административна или съдебна фаза дисциплинарки или само възможността ИВСС за в бъдеще да предлага образуването им?
А вече и в по-глобален аспект – как се съотнася решението на СЕС към ситуацията с Висшия съдебен съвет, чиито изборни членове карат вече втори мандат, въпреки забраната за това в Конституцията? Допустима ли е аналогия, каквато беше направена с решението на КС за инспектората и позволи оставането на съдебните кадровици на постовете им?
СЕС напомня постоянната си практика, според която изискването за независимост на съдилищата налага дисциплинарният режим на съдиите да предоставя необходимите гаранции, за да се избегне използването му като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения.
„Всъщност е от съществено значение такива органи, при изпълнение на своите задачи, да действат обективно и безпристрастно и за тази цел да бъдат защитени от всякакво външно влияние. Това важи в особена степен за съдебен орган, какъвто е Инспекторатът, който разполага с широки правомощия да контролира съдебната дейност на магистратите, тяхната почтеност и отсъствието на конфликт на интереси. Той може също така и да предлага, след такива проверки, на друг съдебен орган (в случая – Висшия съдебен съвет) откриване на процедура за налагане на дисциплинарни санкции.
Ето защо всички правила, уреждащи организацията и функционирането на такъв орган, включително тези относно процедурата за назначаване на неговите членове, трябва да бъдат формулирани по начин, който не поражда у правосубектите никакво основателно съмнение относно използването на правомощията и функциите на този орган като средство за натиск върху съдебната дейност или за политически контрол върху нея", пише съдът в Люксембург.
Предистория с конституционни решения и неизпълнени задължения
Настоящите главен инспектор и инспектори не просто превишават срока, в който по Конституция следва да упражняват правомощията си (5 години за главния инспектор и 4 години за инспекторите), а карат трети мандат. Вече пета година серия от Народни събрания не изпълняват задължението си да изберат нов състав на ИВСС.
През 2020 г., когато изтече конституционният им мандат, те не напуснаха постовете си и това постави под въпрос валидността на актовете им. Така се стигна до сезиране на Конституционния съд, който през 2022 г. прие под формата на задължително тълкуване на основния закон, че „с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори".
В решението си той разви тезата, че Конституцията допуска това „несъщинско удължаване на мандата", като защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации. Основният аргумент на КС беше, че обратното би довело до това с бездействието си Народното събрание, което избира членовете на ИВСС, може да закрие конституционно установен орган на съдебната власт.
Това задължително тълкуване на КС беше използвано от политиците като индулгенция да не търсят консенсус за избор на нови съдебни инспектори и така настоящите карат трети пореден мандат, при положение че в Конституцията има забрана за два последователни мандата в ИВСС.
Решението на КС за мандата на инспекторите „се пренесе" и за членовете на Висшия съдебен съвет и когато през есента на 2022 г. изтече и техният мандат, те не напуснаха постовете си. Така в момента членовете на съвета вече преполовиха втори петгодишен мандат в кадровия орган (без председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова, която е член на съвета по право).
Това, че съжденията на КС за инспектората се отнасят и за ВСС беше потвърдено от самия съд с определение, в което заяви: „Преодоляването на ситуация, каквато е налице в настоящия случай (Народното събрание не формира политическа воля за избор на членове на ВСС съобразно конституционните предписания), налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава – мандатността, за да бъдат гарантирани осъществяването на възложените от Основния закон функции на ВСС и конституционно установеният баланс на властите в конституционната правова държава".
Функционирането на ВСС с членове извън мандат доведе до законови изменения, с които беше забранено в тази ситуация да бъдат избирани т. нар. трима големи в съдебната власт. Така Върховният административен съд (от есента на 2024 г.) и прокуратурата (от лятото на 2023 г.) се управляват от изпълняващи функциите. Наскоро по искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов състав на ВАС поиска КС да „отмени" забраната, но съдът още не е допуснал делото за разглеждане . Това не е първият път, в който пред КС се поставя въпросът за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат. Той беше сезиран от депутати с тълкувателни питания, които отклони в края на миналата година .
Сезирането на СЕС и спрените дела
На фона на тези събития през 2023 г. съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев трябва да се произнесе по серия от искания на ИВСС за разрешение на достъп до банковата тайна за установяване на наличностите по сметките на 16 магистрати и членове на техни семейства.
Преди да го направи той решава да се обърне към съда в Люксембург, тъй като приема, че трябва да провери компетентността на ИВСС с изтекъл мандат да го сезира с искания за разкриване на банковата тайна.
И един от въпросите, които представи пред Съда на ЕС, е: „Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол? Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?".
„Този въпрос засяга пряко съдебната независимост, тъй като позволява на инспекторите от Инспектората да узнаят пряко данни за имущественото състояние на съдии и членове на техните семейства, като използва тези данни във връзка със сигналните си правомощия за ангажиране на дисциплинарна отговорност", посочи съдия Георгиев. И напомни, че според установената практика на СЕС всички въпроси по отношение на гарантирането на независимостта на съда, попадат в приложното поле на правото на ЕС .
През октомври 2024 г. в заключение по делото генералният адвокат Priit Pikamäe посочи, че правото на ЕС не допуска уредба, която позволява на членовете на ИВСС да упражняват функциите си за неопределен срок след края на мандата си, без да са определени меки за деблокиране на процеса по обновяване на състава му .
Заключението на генералния адвокат стана причина във ВАС да бъдат спрени дела, свързани с дисциплинарни наказания на магистрати, поискани от ИВСС.
В решението си СЕС освен това заявява, че Общият регламент за защита на данните (ОРЗД) се прилага за случаите на разкриване на банкова тайна за магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят имуществените им декларации.
Съдът, който дава разрешение за разкриване на банкова тайна, не е администратор на лични данни и не е не е длъжен служебно да осигури защита на лицата, чиито данни са засегнати, що се отнася до спазването на разпоредбите ОРЗД относно сигурността на личните данни, включително когато е известно, че в миналото този орган е допуснал нарушение на регламента, прие още съдът в Люксембург.
