55 милиона души в Испания, Португалия, Франция и Андора останаха без ток за около половин ден на 28 април. Това дори не влиза в топ 10 на най-големите световни аварии, но отвори много въпроси. Най-сериозният е защо почти една седмица няма отговор на въпроса точно какво го предизвика. Което навежда към извънсистемна причина или просто саботаж. Кибератаката също е доста вероятна. Защото няма как да изчезнат 15 гигавата за няколко секунди. И изводите от трагедията са доста неочаквани - с навлизането на енергията от възобновяеми източници ще трябват милиарди инвестиции в мрежата, които да се спряват с новите предизвикателства. Само за Испания вече се изчисляват на 1 милиард евро.
Какво се случи
Първоначалната версия бе за "рядък атмосферен феномен", като това се базираше на изявление, приписано на португалския мрежов оператор REN. При екстремно време като бури или голяма жега кабелите, по които тече токът, се загряват прекалено и започват да осцилират (трептят). Това води до проводниците, особено в старите и тези, които не са поддържани. Терминът е индуцирани атмосферни вибрации.
Всичко това обаче отпадна бързо, след като в понеделник времето в Испания бе нормално и непроменливо. И във вторник REN опроверга, че е публикувал съобщението, но не даде никакви допълнителни обяснения.
Правителството на Португалия хвърли вината на някакъв неясен проблем с преносната мрежа. "В Португалия нямаме информация за кибератака или друга атака на този етап", заяви говорителят на кабинета Антонио Леитао Амаро, като пред CNN Portugal допълни, че имало проблем с преносната мрежа на територията на Испания.
Испания пък хвърли вината на прекъсната връзка с Франция. И техните експерти тихо обявиха, че ще минат дни, за да се определи причината.
Има ли вина "зелената енергия"
Испания и Португалия са лидери по този показател в ЕС и в момента на аварията 80% от производството на ток е от ветрогенератори и солари.
Някои специалисти са категорични, че мрежата е била претоварена от огромното количество енергия от вятъра и слънцето. Този тип източници са доста зависими от флуктоациите на своите енергоизточници и това създава проблеми.
Но и това е почти невъзможно според някои. "Големината на аварията говори, че е малко вероятно да се получи от огромно количество възобновяема енергия. Все пак испанската мрежа доста често се е справяла с подобни ситуации", смята анализаторът по европейска енергия в S&P Global Даниел Миур.
Според испанския оператор мрежата е била дестабилизирана от първоначално спиране на производството, последвано от масивна загуба на енергията от възобновяеми източници. И всичко е дошло от изненадващ срив на слънчевата енергия.
Това доведе до нови спекулации. Собствениците на солари просто може да са ги изключили в даден момент. Или поне един от тях, недоволен от минусовата цена, е дръпнал шалтера, което е довело до тотална дестабилизация на системата, след което и други са го последвали.
Грешно проектиране
Подобни аварии могат да се случат и за други източници на енергия. През 2003 г. спря токът в Лондон, когато той идваше главно от ТЕЦ. Причината бе в авария на трансформатор и неправилно монтирано защитно реле.
Спирането на тока през 2019 г. във Великобритания дойде, след като мълния удари перки край газова централа в Северен Лондон. И в двата случая става въпрос за грешки в проектирането. А през 2003 г. проблем с кабел спря тока по цяла Италия. Той свързвал вецове в Италия и Швейцария.
"Подобни аварии като тази са ставали по цял свят с мрежи, които ползват енергия от различни източници. Или с други думи, не е важен източникът на енергия. Важното е инженерингът да е правилен и така се гарантира стабилността", категоричен е Кийт Бел, професор по електронно и електроинженерство в Университета на Стратклайд.
В момента вървят точно подобрения по мрежата в Испания, след като тя има проблеми с количествата възобновяема енергия. И тези подобрения са доста по-бавни от включващите се различни соларни паркове.
"Не може да се твърди, че силен вятър или много слънце е довело до аварията. Просто защото в предните дни имаше доста по-големи количества възобновяема енергия в Испания. И те доведоха до проблеми с компенсирането на промените в честотота. Те идват по две причини - проблем със системата или слаб високоволтов кабел. Това трябва да е урок за всички останали държави. Необходими са сериозни инвестиции в инвертори, формиращи мрежата. Това ще помогне да се стабилизира", смята Пратакеша Рамдаш, главен аналитик на Rystad Energy.
Проблемът с инертността
Мрежите, които получават енергия от газови и атомни централи, имат висока инертност. Това е терминът за устойчивостта на мрежата от промени на честотата. Тези от зелена енергия са с ниска инертност, което ги прави по-неустойчиви към изненадващи шокове.
"Техническите промени означават, че системата днес има по-малка инертност. Това означава, че дисбалансът трябва да бъде компенсиран в рамките на секунди. И влиянието на външните фактори ще става все по-сериозно и разпространено по света", смята професорът по климатични науки и енергийна метеорология Дейвид Брейшоу от Университета в Рединг. "Единственият извод е, че енергийните системи се променят прекалено бързо - от зелена енергия, електрификация и огромните инвестиции, които трябва да се върнат светкавично. Така се появява и фактът, че все още не е изследвано достатъчно влиянието на климата върху бъдещите енергийни системи и точно как трябва да се разработят, за да няма сериозни сривове", категоричен е той.
Какви мерки могат да се вземат
Съхраняване на енергията в батерии или в други технологии като суперкондензатори могат да бъдат използвани като смяна за традиционните форми на инертността, като дадат необходимия капацитет при рязка промяна на честотата на тока. Така в моменти на шок операторът ще има време да реагира. Ако голямо количество зелена енергия се включи в мрежата, тя трябва да е добре проектирана, което струва милиарди евро.
Мрежата трябва да е защитена от аварии, но правителствата трябва да балансират между цената и риска, защото всичко струва много пари. Електропроводите са свързани през различни държави, за да се намали цената и да се увеличи надеждността, но това означава, че проблем на едно място може да доведе до ефекта на доминото на друго.
"Когато при авария се изключва дадена линия, това претоварва друга, следва ново изключане и се стига до ефекта на доминото по мрежата", обяснява професор Януш Билек от Imperial College London. "За да се предотврати това, мрежовите оператори прилагат т. нар. N-1 защитен критерий. Това означава изключване на елемента (далекопровод или електроцентрала). Винаги се разглежда повреда на един елемент, защото се знае, че вероятността да има повече от една повреда е близо до нулата. Защита в такъв случай ще оскъпи прекалено много всичко", допълва той.
Най-големите аварии са в Азия
На 30 и 31 юли 2012 г. 620 милиона индийци останаха без ток. На 23 януари преди 2 г. 99% от населението на Пакистан усети същото, като бяха засегнати 244 милиона.
Най-голямата авария в Европа е турската на 31 март 2015 г., когато без ток останаха 70 милиона. Следва италианската от 28 септември 2008 г. с 56 милиона и едва на трето място идва сегашната с 55 милиона.
Най-сериозната авария от енергийна гледна точка е тази на Филипините през 2013 г. Формулата за изчисление на този показател е проста - колко хора са засегнати по времето, което са нямали ток. Тогава са загубени 6,3 милиарда човекочаса. След това се нарежда аварията в Пуерто Рико през 2017 г. с над 3,4 милиарда и тази във Венецуела през 2019 г. с над 3,3 милиарда.
