На 6 май църквата чества свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е жестоко изтезаван и обезглавен. Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.
Ето кои са поверията за Гергьовден, завещани от дедите ни:
На всеки традиционен български празник се приготвя специална обредна пита. Гергьовден не прави изключение. Вечерта преди празника започва обредно приготвяне на питата. Замесва се в чисти нощви с мълчана вода. Жената трябва да е празнично облечена и накичена със зелена китка. По време на месене се остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, готовото тесто се покрива с женска риза – за да се раждат женски агънца, а най-отгоре се поставя китка.
На Гергьовден може да се направи ритуал с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
Къпане в сутрешна роса – според традицията сутрин преди първи петли хората излизат на полето, за да се „къпят“ в утринната роса. Вярва се, че на Гергьовден росата е благословена и който се къпе в нея, ще бъде здрав през цялата година. Ако до дома на хората има рекичка, поточе или друг естествен воден източник, може там да се изкъпят.
