Реалният растеж на БВП в България ще се забави от 2,8% през 2024 г. до 2% през тази и до 2,1 на сто през следващата година поради външни и вътрешни фактори.
Инфлацията ще се ускори през 2025 г. до 3,6% от 2,6% през миналата година, след което обаче ще се забави до 1,8 на сто през 2026 г. Това сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Според прогнозата, частното потребление ще нараства по-умерено за сметка на временно по-високата инфлация и предпазливите спестявания. Перспективите за износа също са преразгледани надолу в резултат на намаленото външно търсене и нарастващата конкуренция на външните пазари.
Частните инвестиции ще се свиват, докато публичните ще бъдат подкрепени от ускореното усвояване на фондовете на ЕС.
Очаква се растежът на заплатите да се забави, а годишната инфлация постепенно да спада след увеличението ѝ в началото на годината. От Комисията отбелязват, че това се дължи на възстановения по-висок ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, по-високия акциз върху тютюна, по-високите цени на тока, газа и храните. Инфлацията обаче ще спада постепенно, следвайки външните фактори.
Безработицата за миналата година е била 4,2 на сто, като се очаква тя да се забави до 4% през 2025 г. и до 3,8% през 2026 г. Умереното нарастване на заплатите в частния сектор ще продължи и ще бъде придружено от ограничена загуба на работни места заради влошената икономическа ситуация. Заплатите в обществения сектор се очаква да нараснат сериозно тази година заради засиленото наемане на работна сила в него.
Общият публичен дефицит, който през 2024 г. беше 3% от БВП, ще спадне на 2,8 на сто през 2025 г., като ще остане такъв и догодина. Съотношението дълг към БВП ще се увеличи от 24,1% през 2024 г. до 25,1% тази и до 27,1% на сто през идната година.
