На фона на политическите сблъсъци и протестите срещу еврото - PR експертите Максим Бехар и доц. Александър Христов анализираха липсата на ефективна комуникация от страна на институциите и рисковете от разрастваща се поляризация в обществото.
„Хората губят. Това е сигурно. Добрата новина за еврото идва в много неблагоприятна обществена ситуация. Държавата не говори с гражданите, особено с тези, които се страхуват", подчерта доц. Христов.
Липсата на комуникация - стратегически провал
Според експертите, отсъствието на навременна информационна кампания е позволило на манипулации и дезинформация да доминират публичния дебат.
„Няма как да убедиш скептиците с доклад на Европейската комисия. Трябва да говориш на техния език, да адресираш страховете им. В противен случай, създаваш бомба със закъснител", предупреди доц. Христов.
Бехар: „Протестите срещу еврото са като спор дали топлата вода е по-добра от студената"
„Ситуацията е комична. Противниците на еврото са най-гласовити, но аргументите им са абсурдни. България на практика е във валутен борд от 1997 г. и левът е вързан към еврото. Разликата е формална", заяви Максим Бехар.
Той подчерта, че приемането на еврото е доказателство за „икономическо здраве" и стабилност: „Въпреки недоволството, имаме растящи заплати, недостиг на работна ръка и контролирана инфлация."
Политически популизъм и разделение
„Всичко се политизира - дори положителни събития като приемането на еврото. Политиците дърпат килимчето към себе си, дори когато са били партньори до вчера", каза Бехар.
Христов допълни: „Консолидацията на електоратите около полярни позиции разширява пропастта в обществото. Това е опасно. Проблемът не е в самото евро, а в неспособността да се води смислен обществен разговор."
Референдумите - погрешен инструмент за експертни въпроси
И двамата експерти се обявиха срещу идеята за референдум за еврото.
„Това е експертна тема, а не въпрос за масов вот. Как да се гласува, когато се вярва, че Европа ще вземе всичките ни пари?", попита риторично Бехар.
След еврото трябва да дойде комуникацията
Според доц. Христов, България е на път да изобрети нов термин - „кампания след събитието". Той обобщи: „Пускаш нов продукт, никой не го обяснява, но хората го получават. Едва тогава започваш да говориш за него. Е, така ще стане с еврото."
Максим Бехар изрази надежда: „Въпреки всички пропуски, България се връща категорично на европейската карта. С евро в джоба ни животът няма да стане магически по-добър, но ще стане по-стабилен и предвидим."
„Приемането на еврото е изключително важна стъпка и трябва да бъде посрещната с повече усмивка, а не със скептицизъм." Това заяви в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS Владимир Кисьов, който е бивш заместник-министър на външните работи и дългогодишен дипломат. По думите му както институциите, така и медиите играят ключова роля за успешната комуникация с обществото относно предстоящото въвеждане на единната европейска валута. „Журналистите имат изключително важна роля. Начинът, по който представяте темата, влияе силно на обществените нагласи", каза Кисьов и подчерта, че този процес е част от дълго начертания европейски път на страната. Той апелира за повече доверие и позитивизъм, като подчерта, че всичко върви по план и ключовите дати.
В диалог с водещата Кисьов призна, че в България има дългогодишни нерешени проблеми, които предизвикват недоволство и скептицизъм у хората. „Да, понякога има тъга, понякога и гняв, защото виждаме институции, които не работят както трябва. Но именно затова е важно натискът за промяна да бъде постоянен - всеки ден", каза той.
Отвъд темата за еврозоната, Владимир Кисьов коментира и предстоящата среща на министрите на отбраната от НАТО, насрочена за 24-25 юни в Хага. Според него това ще бъде изключително стратегически форум, в който европейските страни трябва да покажат готовност за засилване на защитните си способности. „Очаквам важни решения, свързани с финансирането на отбраната, производството на оръжие и новите технологии - области, в които България изостава и трябва да навакса. Това не е само военен въпрос, а и икономически", коментира той. Кисьов също така не изключи възможността темата за членството на Украйна в НАТО да бъде поставена, дори и неформално. „Дори и завоалирано, този въпрос няма как да бъде изваден от дневния ред на Алианса. Това е ключова тема, независимо от сложната международна обстановка и вътрешните дебати в отделните държави", смята дипломатът.
В заключение, Кисьов подчерта нуждата от „твърда и обединена европейска позиция" по отношение на сигурността и бъдещето на НАТО, особено в контекста на несигурността, произтичаща от евентуално завръщане на Доналд Тръмп начело на САЩ. „ЕС трябва ясно да заяви своята позиция. Не можем да позволим лични политически амбиции или нови геополитически баланси да подкопаят стабилността на трансатлантическите отношения", заключи бившият заместник-министър на външните работи
