Има голяма вероятност газопроводът "Турски поток" да бъде спрян. Това заяви енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов в предаването "РеВизия" по NOVA News. Николов коментира намерението на Европейската комисия да забрани напълно вноса на руски газ за Европейския съюз от 2027 година. Такова решение все още не е взето, но може да бъде факт до няколко седмици, като на държавите, които все още са зависими от руския внос, ще се дадат две години, през които да търсят алтернативни доставки.
"Руският газ може да бъде забранен. Има достатъчно преносен капацитет, има достатъчно газ по света, който може да бъде използван. Това е продукт на усилията за газова свързаност след войната, на регазификация. Има и още държави, които тепърва ще създават такава инфраструктура", каза експертът.
По думите му, в Европа все още има държави, които използват руски газ, защото "Газпром" им дава преференциални условия, с които подбива цената на пазара. Защо тогава всички да не ги използваме? "Защото това не помага на икономиката, а на няколко търговци, които купуват евтино от Русия и продават по-скъпо на държавата. Виждате Унгария - те ползват преференциалните цени на Русия, но икономиката ѝ продължава да буксува, а в същото време е 100% зависима от Русия. Не печели държавата. Печелят търговците, които си генерират по-високи печалби".
По думите на експерта в годините преди кризисната 2022-ра руският газ се оказва изгоден, тъй като в голяма част на Европа се изгражда инфраструктура в услуга на „Газпром”. "Това, което прави руския тръбен газ по-евтин е, че повечето проекти са направени специално за "Газпром" - "Северен поток", както и "Турски поток". Те са създадени с цел да изпълняват целите на "Газпром", затова е по-евтин. Някой създал ли е например такива условия за щатския втечнен природен газ? Не е".
Николов даде пример: българският държавен обществен доставчик плаща на българската държавна компания "Булгартрансгаз" по-високи такси за използване на мрежата ѝ, отколкото плаща "Газпром". Така излиза, че за сметка на интереса на държавната ни фирма, "Газпром" може да си позволи да предложи по-ниска цена, заради по-ниските си разходи.
Според нехо и "Турски поток", и "Северен поток" са икономически необмислени проекти. "Тези количества, които се пренасят през "Северен поток" и през "Турски поток" - са същите количества, които се пренасяха през Украйна като транзит. Тоест - ако няма увеличение на капацитета, няма по-добри условия - тогава защо ги строим?".
На въпрос дали това означава, че "Северен поток" и "Турски поток" са построени като байпас, чрез който да се заобиколи транзитът през Украйна с цел нападението на страната през 2022 година, експертът отговаря така: "Точно така. И това се знае отдавна, това е напълно ясно отдавна. Същото беше и с Трансбалканския газопровод, защо ни беше да го затваряме и да правим "Турски поток"?"
Все пак има и добра новина - ако "Турски поток" бъде спрян за руския газ, то през него ще можем да транзитираме друг по произход газ: "Този процес ще отключи възможност за доставки от алтернативни източници - САЩ, северноафриканските държави, Близкия изток. Ще се закупуват големи количества и всичко ще е наред".
Историята на газа след 2022 година
Преди дни стана ясно, че Европейската комисия обмисля пълна забрана на внос на руски газ в блока от 2027 година. А още от тази година- да се прекрати сключването на нови договори с Москва. Това е само предложение. То трябва да бъде одобрено от европарламента и от страните-членки, но е повече от ясно, че ЕС върви в тази посока вече няколко години и че по всичко личи - тази грандиозна промяна най-вероятно ще се случи.
Тя е грандиозна, защото до 2022 г. - годината на началото на бруталната, непредизвикана и незаконна руска инвазия в Украйна - огромна част от вноса на природен газ в Европа се осъществяваше от Русия. Малко по-малко след това този дял започна да намалява и днес е под 8%. Руският газ обаче все още намира път към континента, най-малкото, защото все още има държави, които го използват. Тенденцията обаче е ясна - диферсификация на източниците и свиване на потреблението.
България е пример за това свиване. Ако през 2021 г., преди войната, сме използвали годишно около 3,2 млрд. кубически метра газ - през тази година се очаква да използваме около 2,5 млрд. кубически метра синьо гориво. Причината е, че много от предприятията, които използваха природен газ за своето производство, видяха риска в доставките от Русия. И изплашени от високите цени - преди 3 години избраха да сменят начина на производство. Немалко домакинства също предприеха подобна стъпка и от отопление на газ избраха да минат на климатици.
Все пак трябва да имаме предвид, че делът на газа в енергийния микс на страната ни е сравнително малък - едва 14%, при средно за Европа от около 25%. Икономиката ни не е газифицирана, като германската например.
Най-големите потребители на природен газ у нас са "Топлофикация-София" и "Лукойл Нефтохим Бургас", а последният и днес се предполага, че използва внос на руски газ, макар това да не е официализирано от нито една институция.
До 2022 година Русия и "Газпром" имаха пълна доминация, граничеща с монополна позиция на българския пазар. 90% от нашата консумация идваше именно оттам, а останалите се дължаха на внос от други страни и минималистично собствено производство. Съвсем друг е въпросът защо България отказва да разработва собствените си залежи. Въпрос, който вероятно отново крие корена на своя отговор далеч на североизток. Когато "Газпром" дерогира едностранно договора си за доставка с "Булгаргаз" на 27 април 2022 г., прекъсна и руската доминация на нашия пазар.
Днес страната ни вкарва половината от своята консумация от Азербайджан по т.нар. гръцки интерконектор, а останалата част се осигурява най-вече през втечнен природен газ от различни източници, като използваме терминалите за втечнен природен газ в Гърция и Турция.
Това е накратко историята на природния газ в България от последните няколко години, но тя няма как да бъде завършена без да посочим слона в стаята - т.нар. "Турски поток", който тук в България, и само тук, наричаме "Балкански поток". Изграждането на трасето у нас ни струваше над 3 млрд. лв., изграждане, което финансирахме с дългове, някои от които към доставчика "Газпром". Потокът е транзитен, тоест нищо от този газ не остава в България. Той идва от Русия, минава през Турция, през България, след това през Сърбия и достига крайната си точка в Унгария.
