Относно изпита по български език и литература на седмокласниците също смятам, че трябва да вървим към интегрален изпит. Но ще го направим от по-следващата година. Например текстът, по който разсъждават учениците може да бъде исторически . Пак ще се върви в тази посока да бъдат интегрални задачите, а не да бъде интегрален изпитът. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
"Основните ни проблеми са с математиката. Особено в 10. клас виждаме слабите резултати. Ние знаем какви са системните проблеми и трябва да ги адресираме. Това са в учебните програми, недостига на време. Една от основните цели на реформата трябва да бъде да освободим време на учениците и учителите, защото те препускат, не им достига време за затвърждаване на знания", посочи той.
Относно изпитите след 7. клас и въвеждането на така наречения интегрален тест образователният министър каза:
"Искаме да направим задачите по-практически, не толкова тестът ще бъде интегрален. Няма да има отделно математика, физика, химия, биология и география. По-скоро говорим за интегрални задачи. Впрочем, ние в момента имаме интегрални задачи. Една задача за скорост, път и време, едновременно от математиката и от физиката. Така например може да има задача от здравното образование, която е свързана с калории, храна. В крайна сметка задачата ще бъде математическа, но докато стигнат до математическия израз, те трябва да познават основни понятия от съответния предмет. Например понятието "калории". От химията може да бъде "смеси". От астрономията може да бъде движение на планетите. От географията - разстояние, мащаб на карта".
"Целта ни не е да затрудним учениците, а да ги накараме да учат, така че да разбират и да могат да прилагат знания. Защото точно там се провалят, виждаме го и по PISA", каза Вълчев.
"За следващата година ще направим малка, скромна крачка. Ако задачите са 24, шест от тях ще бъдат интегрални задачи с понятие от природните науки. Смятаме, че това рано или късно трябва да го направим, да дадем сигнал на учениците, че е важно да учат с разбиране. Да могат да решават практически задачи. Това е сигнал, който даваме и към учителите, които ги подготвят", обясни министърът на образованието пред bTV.
"Няма нищо страшно, ако едно дете не влезе в набеденото за най-добро училище или в най-желаното. Има достатъчно училища, които могат да му дадат добри образователни и житейски възможности. Най-важното е едно дете да има мотивацията за учене", заяви Вълчев.
"Частните уроци винаги ще ги има. Ние обаче трябва да ги направим по-малко рентабилни. Ако изпитите са така направени, че по-малко може да се заучи, това ще намали тежестта на частните уроци. Една от основните причини за частните уроци, е че една голяма част от учениците трупат дефицити, особено в прогимназиален етап и родителите им виждат, че те изостават и се притесняват за това как ще се представят след 7. клас. Ако дадем повече време на учителите и учениците, ако оптимизираме учебните програми, това също ще бъде крачка към това да направим по-малко рентабилни частните уроци", каза той.
„Имаше две неверни тези до момента – едната е, че сега въвеждаме часове по религия. Религия има открай време в българската образователна система, има в цяла Европа, с малки изключения – може би като Беларус или Северна Корея. Втората е, че въвеждаме религия задължително", каза министър Вълчев.
И увери, че „нито едно дете няма да учи религия против волята му, единственото, което правим, е да разширяваме достъпа – ако сега 2,5% от учениците са имали това право, сега той ще е много повече".
„Вън телефоните от училище" – това ще се случи веднага след приемането на Закона за училищното и предучилищното образоване, според министър Вълчев.
„Телефоните ще останат за ползване при медицински нужди или за образователни цели. Така ще улесним и учителите – няма а събират телефоните всеки час, а само веднъж – в началото на деня", уточни той.
