Ефектът от въвеждането на еврото е различен в 20-те държави-членки на еврозоната. Ускоряването на икономическия растеж или инфлацията обаче се дължат на процеси, които са били в ход преди присъединяването, смятат икономисти. Все пак присъединяването към т.нар. "клуб на богатите" носи и ползи.
Ръст на инвестиции, ниски лихвени проценти, спестяване на милиарди от трансгранични плащания - всичко това са плюсове от въвеждане на еврото, но те не говорят нищо на обикновените граждани. Това, което интересува всеки от нас, е как ще ни се повишат доходите.
Прибалтийските държави, които се присъединиха към еврозоната между 2011 и 2015 година, отчитат съществен ръст на доходите за период от 6 до 10 години след приемането на еврото. В Литва, Латвия и Естония ефектът на еврото се изрязава в ръст на средната работна заплата съответно с 213%, 122% и 136%.
Нарастващата покупателна способност, стабилността и предвидимостта на икономическата среда са довели до увеличени инвестиции и по-добър жизнен стандарт, отчита статистика. Въпреки високите доходи, потребителското доверие в Естония е ниско.
Петер Раудсеп, ръководител на Естонския икономически институт: "Може би сме сред петте най-скъпи страни в Европа. В топ 10 сме по отношение на цените на храните и в топ 3 на цените на дрехите".
В Южна Европа - Испания, която е в еврозоната от самото начало, получи стабилност и дисциплина по време на икономическата криза. Мадрид прогнозира растеж от 2,6% за настоящата година, който е по-висок от средните допускания за еврозоната. В пролетната си прогноза Европейската комисия обаче предупреди, че предстоят предизвикателства.
Повече от две десетилетия след като Португалия прие еврото, страната продължава да преценява ползите и предизвикателствата. Много португалци още помнят непосредственото увеличение на цените, въпреки че според официалните данни ръстът на инфлацията е бил умерен.
Хърватия е последната, която въведе единната европейска валута. За една година след влизането в еврозоната заплатите се повишават с 14% - от 1150 евро средното възнаграждение се увеличава на 1323 евро. През март тази година средната месечна нетна заплата вече е 1448 евро, а брутната - 2014 евро.
Хърватия се приъседини в период на висока глобална инфлация, но много граждани все още обвиняват еврото за това.
Според президента на ЕЦБ Кристин Лагард една от причините инфлацията в Хърватия да е сред най-високите в еврозоната, е отчасти, защото страната има един от най-високите темпове на икономически растеж в ЕС. Инфлацията в Хърватия падна от близо 13% през януари 2023 г. до 5% през януари. Цените на основните стоки обаче се увеличиха и това предизвика бойкот срещу веригите, който обхвана и други балкански държави. Едно от най-големите постижения за тези две години и половина членство обаче е повишаването на кредитния ѝ рейтинг съответно с четири и три степени от международните рейтингови агенции Moody’s и S&P. Така Хърватия стана единствената страна в света, направила толкова голям скок за толкова кратко време.
Марко Приморац, вицепремиер и министър на финансите на Хърватия - 09/11/2024: "Това са наистина страхотни новини за хърватската икономика, за нашия бизнес и гражданите ни. Тази оценка подобрява репутацията на Хърватия и засилва позициите ѝ като финансова и инвестиционна дестинация".
За първото тримесечие БВП на еврозоната се е увеличил с 0.6% - повече от очакванията на пазарите. Причината е ръст на износа.
Кристин Лагард, президент на ЕЦБ: "Очакваме растеж от 0,9% на икономиката на еврозоната за цялата година и 1,1% през 2026 г. През първото тримесечие производството се ускори, секторът на услугите е с умерен растеж. Пазарът на труда остана стабилен, като през април равнището на безработицата беше 6,2%, което е най-ниското от въвеждането на еврото".
По повод годишнина на еврото Кристин Лагард цитира френския писател Анатол Франс, който казва, че за да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем, не само да планираме, но и да вярваме.
"Първите 25 години на еврото показаха колко успешна може да бъде една мечта", посочи Лагард.
