Икономика

Симеон Дянков: Влизането в еврозоната показа, че старите големи партии владеят положението и не им трябват патерици

   
Симеон Дянков: Влизането в еврозоната показа, че старите големи партии владеят положението и не им трябват патерици

Заслужено признание за четвърт век здрави публични финанси – още от Иван Костов като финансов министър и досега сме с най-добра фискална политика, казва председателят на Фискалния съвет 

- 8 юли бе важен ден за България - вече не сме пред вратата на еврозоната, а сме вътре. Заслужено или политическо решение в контекста на ситуацията в САЩ, Европа и света е това, г-н Дянков?

-  Заслужено признание за четвърт век здрави публични финанси в България. Още от времето на Иван Костов като финансов министър и досега България е сред европейските страни с най-добра фискална политика.

Покрихме критериите за влизане в еврозоната още през 2008 г. и с малки изключения през 2022-2023 г. се придържахме към добри бюджетни политики. 

-  Как обаче се получи така, че еврото от национална цел се превърна в инструмент за прекрояване на политическия терен или поне в опити за това?

- Еврото е един жалон за превръщането на България в нормална европейска държава. След влизането в Шенген преди няколко месеца и в еврозоната сега вече сме като всяка друга европейска страна. Това се харесва на голямата част от населението, но има и политически противници. Те ще намерят друг повод да са в опозиция. 

-  Освен закъснялата кампания, която бе форсирана в последните месеци от премиера Росен Желязков,  какво друго  позволи на политици да стигнат до Брюксел с организирани протести срещу еврото?

-  Много вяла и закъсняла кампания, до голяма степен заради политическата нестабилност в последните години. Зародиха се много митове около влизането в еврозоната, а те създадоха страхове - някои основателни, някои не. Нямаше кой да обяснява ползите. Но имаме още шест месеца - трябва ударна кампания. И то от хора, на които обществото вярва, а не от политиците. 

-  Вярвате ли на конспиративните теории, според които големите партии в парламента си отглеждат двете малки с “В” в  името за всеки случай, за да плетат комбинации, в които се спрягат избори за президент, предсрочни избори или поне ремонт на кабинета? Ако има истина, подобна политическа партизанщина няма ли да компрометира реалното въвеждане на еврото?

- Не, всъщност успехът с влизането в еврозоната показва, че големите партии владеят положението и не са им необходими патерици. Влизаме благодарение на “стари” партии като ГЕРБ, ДПС, БСП, ДБ. ИТН е изключение. Тези партии показаха, че заедно могат да направят много. 

-   Не ви ли се струва, че  срутеният авторитет на повечето ни институции направи хората уязвими към всякакви внушения? Например мнозина се притесняват, че властта ще направи курса 4 лева за 1 евро много скоро, нищо, че има официален фиксиран курс, записан в закон и вече признат от Брюксел?

-  Да, има го и този ефект. Затова кампанията трябва да се изнесе не от политици и администрация, а от медии и общественици. Хората не вярват силно на институциите. 

-  Как да успокоим тези, които подвластни на първичните си реакции, ще видя само, че  1000 лв. в банката на 1 януари 2026 г. са станали примерно два пъти по-малко в евро и чисто психологически ще изпитат разочарование като онова при махането на трите нули от лева през 90-те години?

-  Ще има известни подобни реакции, но всичко е за добро и хората бързо ще свикнат. Добрата новина е, че България става нормална европейска държава и такава нормалност се търси от всички.

 -  Дали наистина в широко прокламираното внушение, че еврото ще направи бедните по-бедни, а богатите по-богати, има зрънце истина? Какво го подхранва, какво прави хората склонни да му вярват?

-  Въпрос на държавни политики. От влизането в еврозоната веднага печели бизнесът заради по-евтиния финансов ресурс, с който ще разполага. Това дава основание за опасения у хората, че може за тях да има намаление на доходите. Но печелят всъщност сектори от икономиката, което дава възможност за по-добро заплащане. Просто трябва да се обяснява повече за ползите от влизането в еврозоната. 

-  Държавата готова ли е да реагира, ако в първите дни на януари пред пощите и банкоматите се подредят опашки от хора, любопитни да изтеглят или обменят левове за евро?  Гневни реакции от лоша организация могат ли да компрометират новата валута още на старта?

-  Такива проблеми са изниквали във всяка държава, влизаща в еврозоната, защото все пак това е голяма промяна. Но се превъзмогват бързо - за дни. Нашите банки са добре организирани и ще се справят .

-  Вече има объркани от двойните цени, да не говорим за опасенията как ще плащат с левове и ще им върнат ресто в евро, наум ли да пресмятат и дали няма да ги излъжат. Има ли противодействие на това?

- Противодействието е ежедневно обяснение от експерти на достъпен език, да се показват бързо грешките и да се търсят решения от управляващите.

-  Ще се справят ли банките и финансовите институции с огромното натоварване и няма ли да допуснат софтуерни блокажи и други ситуации, които да бъдат приписвани на еврото?

-  Нашата банкова система е опитна, там нямам никакви притеснения. Отлични кадри има и те са минавали през предишни подобни процеси. Ако има временни проблеми, те ще са другаде. 

-  А вие защо сега възкресихте идеята за облагане на свръхпечалбите на банките? 

-  Банките са едни от големите печеливши от влизането в еврозоната, такова облагане вече съществува в половината от европейските страни - явно има смисъл, щом държави като Франция, Италия, Германия и Испания го въведоха. Но това е само един от начините да се съберат повече приходи в бюджета.

Фискалният съвет ще предложи няколко други приходни идеи, използвани в Европа. Както и начини да се съкратят административни разходи. Това ни е работата. 

-  Защо държавата не предвиди, че търговци и спекуланти ще опитат да вдигат цени преди въвеждането на еврото и така да си осигуряват по-високи печалби, въпреки че формално ще спазват правилата? Късно ли е това да спре?

- Опитът в Хърватия показа подобно увеличение на цените преди датата на въвеждане на еврото там. Вече се работи в някои направления това да не се случи в България. Най-голямото направление би следвало да е максимална прозрачност. В този смисъл има добри предложения от политици за законодателни подобрения и антиспекула мерки.

-   Ще се наложи ли през тази година да се орязват разходи, за да се вместим в нормата за дефицит? И ако това се налага, от кои да се започне?

-  От административните разходи на правителството. По-късно тази седмица Фискалният съвет ще излезе с анализ как това се прави в Дания, която държи сегашното председателство на ЕС и иска това да е основна тема. 

-  Мога ли да чуя в аванс поне един начин как се озаптяват разходи на правителство?

-  В Дания от 2016 г. се въвежда правило за автоматично годишно рязане на всички бюджетни разходи без тези за пенсии, образование, култура и здравеопазване с 2% в номинално изражение или повече в реално заради инфлацията.  Парите се преразпределят за приоритетни нужди -  по време на пандемията за здравеопазване, сега за отбрана.

Така за 10 години административните разходи са били намалени с една трета. Това става с решение на парламента извън бюджетната процедура и е за всяка година, без да се прегласува. Така има приемственост.

-    Неизбежно ли е вдигането на данъци и поемането на нови дългове? Дори само защото критериите, които досега бяха на входа за еврозоната, стават постоянни и по тях ще се прави мониторинг на всяка от държавите, които вече са вътре.

-  Да, неизбежно е, колкото и политиците да се кълнат в обратното. Разходите се увеличиха твърде много и е невъзможно да се съкратят в голямата си част. Приходите растат добре, но не колкото разходите. Трябват нови пера за приходи, например от местни данъци и такси. Или свръхпечалбата на банките. Но това са много трудни политически решения. 

-  Може ли еврото да катализира предсрочни избори въпреки изявленията на редица политици, че правителството ще изкара пълния си мандат? Ако има извънредни избори, какъв парламент виждате след тях?

-  Не виждам възможност за извънредни избори. От влизането в еврозоната печели обществото като цяло, но печели и управляващата коалиция, както и партии извън нея. Те нямат интерес от нови избори.