В хода на пандемията в Аграрния университет в Пловдив се извършиха „избори“ за президента на КТ „Подкрепа”. Под предлог да се избягнат групови събирания, верният служител на тогавашното ръководство Любица Карацулева минаваше по кабинетите на синдикалните членове и им връчваше бланки, с които да гласуват явно за единствения кандидат- Манол Далев, който предварително е определен от ръководството, пише читател на Narod.bg, очевидец на събитията.
При тези обстоятелства този кандидат спечели с пълно мнозинство. Така ръководството на университета постави под контрол синдиката във вуза, като инсталира лоялен президент на „Подкрепа“. Оттам нататък синдикатът продължи дейността си като формална организация, без собствени искания и действия, освен ако не са спуснати отгоре.
Новоизбраният синдикален президент бързо осребри позицията си и стана доцент. Но амбицията му не спря дотук. Едро момче с балкански манталитет, той бързо реши да се освободи от конкуренти в собствената си катедра.
Първата му жертва беше младият асистент Найден Найденов. Демонстрирайки връзките си с тогавашното управление, Далев го подложи на изолация поради това, че Найденов, бидейки асистент от една година, почти покриваше научните критерии да стане доцент.
Натискът и липсата на перспектива принуди талантливия асистент да напусне, след като току-що беше спечелил конкурса за главен асистент.
След тази първа чистка атаките на синдикалния президент се насочиха към другия главен асистент – Иван Захариев. Спечелил два пъти конкурс за асистент, той беше принуден да напусне, след като Далев го подложи на изключителен тормоз, влизайки в часовете му и оронвайки престижа му пред студентите, заявявайки , че преподава неверни неща.
Атаките срещу Иван Захариев бяха продиктувани от желанието на синдикалния шеф да върне в катедрата си отпадналата поради слаб успех на изпита за главен асистент Йорданка Запрянова- дъщеря на доцент Запрян Запрянов от същата катедра.
Историята започва още през 2008 година, когато катедрата отказва да обяви конкурс за прием на дъщерята на доц. Запрянов като асистент. Използвайки влиянието си, баща ѝ издейства да има такъв конкурс и тя става асистент в катедрата на баща си, което довежда до недоволство сред преподавателите.
Десет години по-късно по силата на новото законодателство тя се явява на изпит за главен асистент заедно с двама други кандидати, но се класира на последно място по успех и е отстранена от университета.
Баща ѝ решава, че ще водят дела до възстановяването ѝ. Въпреки всеобщото мнение той заявява публично, че тя не е в конфликт на интереси, защото друг член на неговия факултет- Жулиета Арнаудова, е издействала назначението на снаха си. По силата на решение на съда е проведен втори конкурс, на който Йорданка Запрянова отново е последна по успех.
Използвайки като аргумент процедурни пропуски, Йорданка Запрянова продължава делата, което след нейното представяне изглежда смешно. Никой от членовете на колектива не взема тези дела на сериозно, но в един момент Иван Захариев забелязва, че адвокатите на университета, които го защитават в съда, започват да се държат като адвокати на другата страна.
Това едва ли е станало без „любезното съдействие“ на декана доцент Сава Табаков, който е кум на брата на Йорданка Запрянова.
Сключено е извънсъдебно споразумение, по силата на което е обявен конкурс „специално“ за Йорданка Запрянова. Комисията за провеждане на изпита този път е от изцяло от членове от Тракийския университет, което е парадокс.
За първи път изборът на кадри за университета се извършва само от външни за вуза преподаватели, и то от конкурентно висше учебно заведение.
Самият изпит се състои в това, че единственият кандидат Йорданка Запрянова трябва да изнесе презентация, без да развива въпроси в писмен вид. Това е прецедент в начина на провеждане на конкурсни изпити за главен асистент.
При такъв удобен състав на комисията и безпрецедентен начин на изпитване Йорданка Запрянова е приета отново за асистент в катедрата по механизация.
В същото време започва тормоз и натиск върху Иван Захариев да напусне, като Манол Далев оспорва неговите знания и компетентност пред студентите. След като е разстроен психически, в крайна сметка Иван Захариев напуска университета.
Укрепил позициите си в катедрата, едрият президент на синдиката бързо се устремява към овладяване и на периметъра извън нея чрез типичното си нахалство и безскрупулност.
Очаквайте продължение на скандала
