Докато Народното събрание не предприеме корекции в Закона за опазване на околната среда и не ограничи възможността за двуинстанционно обжалване на екологични оценки за проекти от национално значение, напредък в инфраструктурното строителство няма да има. Зелените неправителствени организации ще продължат да блокират ключови проекти с години.
В момента десетки жизненоважни проекти за транспортната и енергийната инфраструктура са в застой – забавени или изцяло спрени. Причината? Българското законодателство допуска екоорганизации да оспорват екологичните оценки на всеки инфраструктурен проект на две инстанции. Това право съществува в ограничен брой държави в Европа и почти никъде не се злоупотребява с него така, както у нас.
У нас тази възможност се използва не като защита на природата, а като инструмент за лобистки, политически или финансов натиск. Зелените НПО системно обжалват, за да спират или бавят изграждането на проекти, от които страната има нужда.
Един от най-показателните примери е автомагистрала „Струма“. От 2004 г. досега са водени над 50 съдебни дела, само в рамките на един месец преди две години бяха заведени 14 – всичките загубени от жалбоподателите. И въпреки това – проектът остава незавършен, с реална перспектива финализиране едва след 2035 г.
Тези действия имат висока човешка цена. В 16-километровия участък през Кресненското дефиле са загинали 76 души, а над 400 са ранени. Забавената инфраструктура струва животи.
Докато екологичните оценки на проекти от национално значение могат да бъдат атакувани на две съдебни инстанции, нито държавата, нито частният сектор ще имат сигурност да инвестират. Проекти като нови мостове над Дунав, тунелите под Шипка и Петрохан, високоскоростни железници, разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ или дългосрочни концесии за магистрали ще останат само планове.
Миналата година парламентът прие промени, които възстановяваха едноинстанционното обжалване за екологични оценки на стратегически обекти — норма, отменена през 2022 г. по настояване на екоминистъра в кабинета „Петков“ Борислав Сандов.
Но президентът Румен Радев наложи вето върху този закон — въпреки необходимостта да се спре практиката зелени НПО да упражняват натиск чрез съдебни блокажи. Ветото остана неотхвърлено, тъй като парламентът беше разпуснат, а коалицията ПП–ДБ фактически блокира гласуването.
Въпреки наличието на стабилно мнозинство зад кабинета на Росен Желязков, Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда още не е внесен. Ако депутатите искат действително да отключат инвестиции в критичната инфраструктура, трябва спешно – преди края на лятната сесия – да възстановят едноинстанционното обжалване. Само така може да се наваксат десетилетия загубено време.
Други държави вече направиха тази крачка. В Гърция, например, още преди осем години срокът за екологични оценки беше сведен до максимум 150 дни.
Дали и в България ще се намери воля за такава промяна – предстои да видим.
