Творбата „Комикът“ на италианския концептуален художник Маурицио Кателан отново предизвика международно внимание, след като посетител на Центъра „Помпиду“ в Мец, Франция, изяде изложения на стената банан – основен елемент от произведението. Арт инцидентът се случва по време на ретроспективна изложба, отбелязваща 15-годишнината на музея, съобщиха от институцията.
Екипът по сигурността е реагирал бързо, като е възстановил творбата само няколко минути след случката. От музея подчертават, че бананът е „нетраен елемент“, който се подменя периодично, съгласно инструкциите на автора. Заради концепцията на произведението галерията не е подала сигнал до органите на реда.
Самият Кателан, известен с провокативния си подход към границите на изкуството и абсурда на съвременния арт пазар, е изразил разочарование, че посетителят е изял само плода, а не и корите или тиксото, подчертавайки по този начин ролята на контекста и интерпретацията в съвременното изкуство. В официалното изявление на „Помпиду“ се посочва, че „Комикът“ цели да покаже „абсурдността на финансовите спекулации и крехкостта на системите от знания, които стоят в основата на пазара на изкуство“.
Това не е първият случай, в който „Комикът“ бива консумиран от посетител. Още с първата си поява на изложението Art Basel Miami през 2019 г., инсталацията предизвика сензация, когато пърформанс артистът Дейвид Датуна публично изяде банана пред стотици зрители. Впоследствие произведението беше продадено за 120 000 долара, включително с указания за редовна смяна на плода.
Подобен случай се случи и през 2023 г. в музея на изкуствата Leeum в Сеул, където студент по изкуство също изяде банана от стената. През ноември 2024 г. творбата отново стана център на внимание, след като китайският колекционер и предприемач Джъстин Сун закупи „Комикът“ на търг за 6,24 милиона долара и демонстративно изяде плода пред камера.
„Засега това е може би най-изяжданото произведение на изкуството през последните 30 години“, обобщават в ироничен тон от Центъра „Помпиду“ в Мец. Творбата на Кателан остава емблематичен пример за ролята на провокацията, случайността и пазарната стойност в съвременното изкуство.
