Вече нямам съмнения, че сме в диктатура. Диктатурата не е предстояща. Тя е настояще. Мисля, че това, което подготвят в момента, е в мащаби, които никога досега не сме виждали в тази държава", казва акад. Николай Денков, депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" пред "Дойче веле".
ДВ: Как се чувствате в политиката, акад. Денков?
Денков: Това е един много различен свят. В моята наука има експерименти, с които може да се потвърди или отхвърли дадено твърдение, така че истината винаги да излезе наяве. И това става сравнително бързо. В политиката има изключително много лъжи и манипулации. Историческата оценка идва след години. В много случаи тя даже не е и справедлива. Знаем, че историята се пише от победителите.ДВ: Говорили сте неведнъж за лъжите, които се тиражират в политиката в България, за неистините, които чуваме постоянно. Но макар да е ясно за всеки, че изреченото не е вярно, то посява своите семена. Как се противопоставяте на това?
Денков: Само да се казва истината не е достатъчно. Когато хората са разочаровани, те са готови да повярват на една лъжа, стига тя да им дава надежда. Хората реагират емоционално. Много често прощават неща, за които разбират, че не са истина, стига те да отговарят на собствените им емоционални очаквания. Един от уроците, които усвояваме, е да разберем, че истината трябва да бъде разказана по начин, който хората да възприемат и с емоциите си, да могат да я осъзнаят. Важно е не само какво казваме, но и как го казваме - с какви думи, с каква интонация, в каква среда, за да ни повярват и да ни подкрепят. И най-важното - да го разпространим така, че да стигне до най-много хора. Това е и най-трудната част в среда, в която се наливат милиарди в пропаганда и дезинформация, а управляващите контролират влиятелни медии. Важно е и да се виждаме по-често с хората, защото едно е да чуваш посланията от екрана, друго е да гледаш човека в очите. Много е важен личният контакт.ДВ: Как отговаряте на следния упрек от хора, които нямат колебания коя е политическата сила, която искат да ги представлява - че не ги чувате, че спускате отгоре решения...Денков: Първо, нека да подчертая, че ние сме много демократична партия и всъщност това е една от най-големите трудности. В лидерските партии каквото каже лидерът - може да е лъжа или глупост, хората го приемат, защото "щом Той така казва, трябва да е вярно". При нас е обратното - ние обсъждаме и на Изпълнителен съвет, и на Национален съвет решенията, които взимаме. Аз лично участвам в много дискусии, в които хората споделят най-различни мнения и доста често се включвам с отговори. Основната трудност идва от това, че всеки, който изказва мнение в нашата демократична общност, смята, че неговото мнение е правилното. Когато се сблъскат различни мнения, трябва да се вземе едно решение и то няма как да удовлетвори всички желания, които често си противоречат. И в края на краищата решението трябва да се вземе от легитимните органи, за да има посока, а да не е мятане насам-натам. Когато е взето едно решение, има аргументи и е добре хората да чуят и тях.
ДВ: Успявате ли да се ориентирате на терен, знаете ли кой кой е в различните места в страната? Упреците, които споменавам, бяха по повод преминаването на трима общински съветници от Добрич към ГЕРБ.
Денков: Съществена част от нашата програма е да посещаваме различни места. Аз бях в Добрич, в Шумен, във Варна. Ние не сме много хора - в момента сме 17 човека в НС.
Като отивам в Шумен например, се виждам и с общинските съветници, с председателя на общинския съвет в Шумен, който не е член на нашата партия, но е подкрепен от нас. И всеки път обсъждаме какви са възможностите да подкрепим местни проблеми. Там има няколко приоритета, по които работим от години - водата, развитието на туризма, на инфраструктурата, индустриалната зона… Мога дълго да говоря само за това какво се върши в Шумен. Но за да се работи по този начин, трябва да имаме активни структури и по места.
Големият проблем в Добрич - преминаването на нашите общински съветници към ГЕРБ, не е защото не са чути. Това не е вярно.
ДВ: А защо се случва това?
Денков: Ще отговоря общо за страната, не конкретно за Добрич. Наблюдаваме следното: или хората са стимулирани по някакъв начин, или - както става с кметовете - те са поставени в ситуация, в която не могат да си свършат работата. И под заплахата да се провалят - примерно защото не им се финансират проектите, по които те вече са сключили договори - се виждат принудени да направят нещо, за да им бъдат отпуснати средствата, които им се полагат. Така че виждаме от една страна натиск, от друга страна финансова принуда чрез публичните средства, които са нашите пари от данъците. Те се разпределят от управляващите по един много селективен начин. Получава се така, че и кметове, и общински съветници се оказват между чука и наковалнята. Някои от тях поддават, други не го правят.
ДВ: А защо не го обяснявате ясно, защо не разказвате всеки път за тези истории на принуда? Много от тях остават неясни за публиката. И интерпретациите са най-различни. Независимо дали натискът е легитимен или не.
Денков: Този натиск определено е нелегитимен. Но за да стигне една информация до много хора, както казах, трябва да тече по много канали, за да не бъде заглушена от измислените скандали, които се създават точно с тази цел. Само преди минути в пленарна зала от нашата парламентарна група поискахме да има ред и прозрачност при разпределението на средствата по общинските проекти. И това беше отхвърлено от управляващите именно за да могат да си избират селективно чии кметове да подкрепят, да няма публична информация за това избирателно финансиране, така че да могат да продължават да действат по този начин. От цялата страна идва такава информация. Това е отявлена форма на натиск, рекет. Вкарват се изкуствени препятствия пред работата на кметовете. За съжаление, това е една от формите на диктатурата.
ДВ: Казвате диктатура…
Денков: Аз вече нямам съмнения, че се намираме в диктатура. Диктатурата не е предстояща. Тя е настояще. Въпросът е колко дълбоко ще затънем и доколко терорът (защото това е думата, която използвам), употребен при ареста на кмета на Варна, ще бъде масовизиран, ще ескалира. А виждаме всички признаци, че се върви натам.
„Обнови Европа“ инициира дебат в Европейския парламент за задържането на кмета на Варна Благомир Коцев
ДВ: Това, което се случи с кмета на Варна Благомир Коцев, повтори матрицата на случилото се със зам.-кмета на София Никола Барбутов. Защо не видяхме същата реакция?Денков: Да, това е матрица. Подобни акции имаше и преди. Например по отношение на Петя Банкова в митниците. И там обвиненията бяха абсолютно скалъпени, с очевадни противоречия. Чу се, че си е оттеглила показанията, което не е потвърдено, но и не е отречено. Това е репресия, която наподобява репресиите, осъществявани от специализирания съд преди това. Вместо да съберат доказателства, за да се повдигне годно обвинение, и тогава да арестуват човека, се взима "временна" мярка задържане под стража, която може да продължи месеци. Това е опит тези хора буквално да бъдат смачкани психически, а много от тях и икономически. Те никога не могат да възстановят бизнеса си, образа си в обществото. Това е терор. Той е насочен и към останалите, които си казват: Ама чакай, следващият може и да съм аз.
И се връщам на въпроса. За разлика от хората, които са назначени на постовете си, какъвто е случаят със зам.-кмета Барбутов, във Варна имаме легитимно избран кмет на демократични местни избори. Това е третият по големина град, морската столица на България. Безобразието вече се случва на друго ниво, което удря директно по най-ключовия инструмент на демокрацията - изборите.
Това, което чух да казва апелативният съдия - че няма нито едно доказателство, че кметът на Варна е участвал в престъплението, по което има повдигнати някакви обвинения, но може би е знаел за него и затова остава в ареста - това са невиждани висоти. Такова нещо, с публична личност, избрана легитимно на местни избори, не сме виждали досега.
Те не само че осъществяват репресия, не само че извършват терор, за да плашат обществеността - това е подмяна на вота на гражданите. Когато комбинираме това със заключенията на КС за многобройните нарушения на изборния процес при последните парламентарни избори, ние виждаме вече затваряне на целия цикъл за установяване на тотална диктатура. Ако вие владеете прокуратурата, службите и голяма част от съда; ако използвате Министерството на вътрешните работи като репресивен апарат; ако разполагате с достатъчно медии, на които можете да нареждате какво да показват и започнете да подменяте изборните резултати, цикълът е затворен. Ние вече се намираме в тоталитарна държава. Остава въпросът кой точно командва - дали са тези двамата, които виждаме отпред, или има и някой зад тях. Това няма нищо общо с принципите на разделение на властите, които са съдържанието на една демократична държава.
Моето опасение е, че ние сме много, много навътре в този процес и следващите месеци ще бъдат решаващи в опита ни да се оттласнем от дъното. В противен случай можем да изкараме 10-15-20 години в много тежка тоталитарна диктатура.
