Синът на Деси Слава, Майки пред "Телеграф":
- Здравейте, Майки, този музикален дебют изненада хората. За първи път ли правите подобен опит?
- Всъщност истината е, че аз и друг път съм правил подобни опити. Писал съм си някакви неща вкъщи и като малък. Това е първата песен обаче, която стана напълно професионално. И да, за хората може да е изненада, но за мен – не напълно, защото аз съм правил подобни опити. Не на такова ниво – по аматьорски. Има още какво да се желае, разбира се, и затова ще продължа да работя в тази посока.
- Като дете спомняте ли си да сте имали интерес към музиката?
- Покрай майка ми няма как да не е имало музика вкъщи, винаги се е слушало, тя е пеела. Аз самият винаги съм усещал музиката по един или друг начин. Дали под формата на ритъм или нещо друго. Винаги е била в мен. Винаги съм можел да я възпроизвеждам по някакъв начин. Знаел съм и че тя има път към мен, но може би не му е било дошло времето да излезе наяве.
- Защо точно на рождения ден?
- Пуснах песента тогава, да, но не беше нещо планирано. Така се получи, заснехме клипа около месец по-рано, вече бяхме направили всичко, но не сме имали конкретна дата и така се получи и нещо като подарък и да се запомни излизането на първата ми песен и реших да я пуснем точно тогава.
- А защо точно с Памеца е първото ви парче?
- Той ми е приятелче. Един ден му отидох на гости в студиото. Аз вече бях обмислял идея да направя моя песен и му я подхвърлих. Той веднага я взе присърце. Започнахме да се оглеждаме за някакъв бийт, който да ни допадне и да си го купим. Намерихме си музика и написахме първо припева. Оттам започнахме да мислим и текста. Хареса ни.
- Защо избрахте този стил, а не попфолк?
- Аз мога да пея, но в никакъв случай като майка ми или така, че да задоволя очакванията на хората. Винаги всеки ще казва – да, пее, ама не като майка си. Ще трябва да задоволявам очаквания на хората. Едва ли мога да надскоча гласа на майка ми – това е невъзможно. Но със сигурност не искам да бъда просто посредствен артист. Искам да съм добър. Не искам да съм от тези попфолк певци, които не могат да си запеят песента, преди да им пуснат музиката. Аз съм имал примера на майка ми и няма как да изляза на сцена или да направя нещо, което не е на ниво.
- След тази премиера как гледате на музиката – като хоби, бизнес?
- Гледам го като хоби на първо време, но, разбира се, имам идея да го превърна в бизнес. Планирал съм и още много песни. Разбира се, имам идея за още дуетни, за мои собствени, мислил съм и за дует с майка ми. Следващите ми песни ще бъдат още по-добри.
- Тоест дует с Деси Слава не е изключен?
- Не е, мислил съм за съвместна песен. Моя стил е рап трап, идеята ми е по-скоро да бъде нещо като фючъринг, не дует.
- А когато решихте да правите песен и изобщо да излезете на сцената, кога го споделихте с майка си, изобщо обсъдихте ли го?
- О, майка ми този път чу песента чак когато беше готова. Малко я изненадах този път. Защото аз и друг път съм сядал с нея и съм й споделял, че искам да направя парче, но после всичко е отшумявало, ентусиазмът ми е стихвал и все не съм го правил. Така че, като й казах – ще правя песен, тя по-скоро бе скептична. Не го взе много насериозно, но после, когато имах бийт и припев, направо отидох и й го пуснах. Тя беше много развълнувана. Хареса й, каза: „Давай, браво, довърши я“, и аз така и направих. Подкрепи ме определено.
- Сравнението с Деси Слава притеснява ли ви?
- Ами аз съм си дал сметка, че каквото и да става, аз съм Майки, синът на Деси Слава. Колкото и успешен да стана – дори и в друга сфера. Винаги ще си остане сравнението. Никога не ме е дразнило. Напротив.
- Спомняте ли си като малък дали майка ви се е опитвала да ви насочи към музиката?
- Тя винаги е пеела вкъщи, винаги сме слушали много музика, но никога не ме е насочвала към музиката. Не ме е карала да свиря на нещо или пък да пея. Винаги съм слушал музика, и то този стил – рап. Много харесвах Ванко 1, 100 Кила, Криско, Кинг Сайз, такъв стил музика много ми харесваше. Впоследствие, много късно, започнах да слушам и попфолк.
- Тогава на кой певец в попфолка сте най-голям фен?
- Е, на Деси Слава, разбира се, аз съм й почитател от дете!
- А сега вече вие сте баща. Много млад, как се справяте?
- Аз съм много грижовен баща. Полагам много грижи, мога всички рутини. Сменям памперси, мога да я храня, да ставам рано сутрин или през нощта. Нищо от тези неща не ми е чуждо. Тя сега е още много малка, нямаме какво да правим много заедно, но я разхождам с количката вечер. Чакам да порасне още малко, за да можем да си играем повече на всякакви неща.
- На 23 години как човек взима решение да стане баща, особено днес?
- Реално аз доста съм се забавлявал за краткия ми живот. Минал съм през доста неща. А и от малък съм имал мечта да бъда млад татко. Още на 14-15 години знаех, че искам да имам дете. Така че дъщеря ми е една моя сбъдната детска мечта. Аз смятам, че да си родител, не означава, че не можеш да се забавляваш и животът ти спира. По-малко е, разбира се, забавлението, но аз нямам и нужда от повече. Много по-приятно ми е да прекарвам време с детето си.
- А вечер с малката и жена ти как прекарвате време?
- Малката заспива рано – към 8-9. Така че с жена ми след това си гледаме филмчета. Обичам да ми е спокойно. Готвим много. Аз съм фен на азиатската и на италианската кухня. Много ми е приятно да готвя, аз приготвям храната сам, не обичам да ми се бъркат. После жена ми само подрежда след мен. От азиатската кухня харесвам много да правя нудли, всякакви варианти. А от италианската – спагети, пица. Жена ми също готви много хубаво, даже перфектно.
- Голямата Деси помага ли за малката Деси?
- Да, много помага и й се радва. В момента дори сме всички на морето, в Лозенец. Аз по принцип работя като озвучител на майка ми. И като се върнем от участие, понякога е сутрин, тя ни посреща майка ми много й се радва, прави й закуска и после жена ми става и ни сменя.
- На какво искате да научите дъщеря си?
- Ами, искам да бъде добър човек. Мен майка ми и баба ми на това са ме учили. Да бъда отговорен, да бъда добър, да си държа на думата, да си следвам целите. Като малък ме гледаше много баба ми, после с майка съм живял, много рано се отделих и заживях в Пловдив. Учил съм се от всичко – майка ми и баба ми са ме учили да съм добър. Може би като човек са изградих на базата на това, че бях самостоятелен. Учил съм се дори от грешките на моите приятели. Ще се опитвам да насочвам дъщеря си към това – да бъде добър и стойностен човек, ще й дам тази насока, а след това от нея зависи.
- Пеете ли на малката?
- Не, аз не й пея, но майка ми й пее. Дъщеря ми идва много често при мен с телефона, носи ми го и това е знак, че иска да й пусна музика. Тя е музикална, постоянно иска музика. И почва да танцува. Сто процента ще наследи майка ми в музиката.
- Ако тя реши да стане певица? Бихте ли я подкрепили?
- Ами да – ако има талант и желание, бих се радвал. Бих я подкрепил, макар да знам, че това не е лесна професия. Трудно е, сега, откакто работя с майка ми, от 2-3 години, осъзнавам колко е трудна тази професия, не е за всеки. Нощен живот, постоянно на път. Ще й разкажа всичко, но няма да я спирам. Така както майка ми е била с мен.
- Как си почивате от всички тези ангажименти?
- Аз много обичам да играя футбол с приятели. Събираме се и играем. Тренирал съм дълго време бокс – сега ходя да го поддържам. Опитах се да тръгна на фитнес, но покрай всичките ми ангажименти не се получава, не остава време. На бокс гледам да ходя два пъти в седмицата, а футбол – ако успеем 2-3 пъти в месеца, пак е добре.
- Суетен ли сте?
- Като малък като че ли да бях по-суетен. Сега не чак толкова. Но по-скоро да. Обичам да се поглеждам в огледалото. Но не съм педант да се оглеждам постоянно. Асцендентът ми е Телец – аз хапвам само хубава храна! Да е вкусно сготвена, да е качествена.
- Извън музиката и бащинството, с какво друго се занимавате?
- Програмата ми е пълна. Наскоро направих строителна фирма с един мой близък приятел. Аз съм доста амбициозен. Графикът ми е пълен, но не ми тежи. Идеята за строителната фирма дойде ненадейно. Един приятел ми предложи да го направим – аз съм имал интерес в тази сфера. И така започнахме, сега е ново, все още ми е странно, но постепенно навлизам в нещата. Вярвам, че ако един човек има амбиции за нещо и работи, винаги ще успее.
- Моментът, в които нямате никакви ангажименти и останете сам?
- Обичам да гледам филми и сериали. Седя си вкъщи и си почивам по този начин!
- А половинката ви? Как и къде се срещнахте?
- Ние много дълго време бяхме просто приятели, споделяли сме си неща лични, аз за бивши, тя – за нейни. Но след това се бяхме загубили, случайно се срещнахме в един салон за красота и седяхме един срещу друг, гледахме се в огледалата и май там някъде се появи някаква искра между нас.
- А за сватба мислили сте?
- Най-вероятно да, но в бъдеще. Сега на този етап – не, но не го отхвърлям. Всяко нещо с времето си.
