Провал на реколтата от царевица. За това алармират зърнопроизводители от Русе. Трета година добиви почти няма и фермерите са на път да се откажат от тази култура и да я заменят с друга. Русенско е един от традиционните райони за отглеждане на царевица, информира Нова тв.
„Колкото и да ни е неприятно ние ще зачеркнем тази култура”, казва Станимир Станчев, председател на кооперация „Малко Враново”.
Добивите от царевицата за поредна година се очаква да са критично ниски. „Ще има места с по 100 килограма, ще има места с по 500 килограма, това е истината. При нас, където имаме по-голямо засушаване, отново ще бъдем на загуба. Може би 200-300 килограма. Изкупната цена ще е по всяка вероятност по 30-35 стотинки. И когато ожънем 200 кила на 35 стотинки са 70 лева. Сега аз се питам в уравнението – да си покриеш производствените разходи, да си покриеш рентата? Кое точно да си покриеш?”, пита се Станчев.
Причините за провалената реколта са климатичните промени, довели до засушаване, липсата на системи за напояване, както и набезите на стада елени и диви прасета в царевичните ниви.
Затова все повече зърнопроизводители експериментират с нови култури, които да заменят традиционната царевица.
„Рапица, грах, сорго, всеки ще намери вариант за своето стопанство, който е най-добър според него. Лошото е, че нашият регион е типично царевичарски и царевицата е една култура с традиции. Неприятното е, че ние тази традиция се налага да я прекъснем”, каза Станчев.
Това прекъсване ще се отрази и на животновъдството, което разчита на фураж.
„Ще си променят рецептите и ще търсят примерно сорго да внедрят като алтернатива. То даже е по-богато на протеин в изхранването на животните”, обяснява Станчев.
И за да няма фалити, от бранша се надяват на отваряне на подходящи мерки по Стратегическия план.
„Аз съм убеден и колегите от бранша са убедени, че на един отрасъл от стратегическо и национално значение за страната, не му се отделя необходимото внимание. Трябва воля, трябва последователност, трябва приемственост и хора, които от душа и сърце милеят за страната си”, смята Станимир Станчев.
Нов ценови скок на олиото се задава през есента, предупреждават производители. Причината – реколтата от слънчоглед ще е наполовина по-малко от мината година заради продължителната суша и високите температури, които изгарят културите и прекъсват развитието им.
„Всичко е спаружено, изсъхнало и заминало”, казва Калин Йовчев. Още преди първите комбайни да са навлезли в слънчогледовите полета, фермерът отчита, че добивите тази година ще са ниски. Отглежда 1000 декара със слънчоглед в землището на Раковски. Сушата провалила реколтата му.
„Топлите вълни бяха три. В началото на юни месец, когато слънчогледът цъфтеше, тогава беше най-лошият момент за такива топли вълни, с температура над 40 градуса. Вегетацията му спира, слънчогледът започва да изхвърля листа вместо да фотосинтезира и да храни плода, съответно слънчогледовата семка. Малки, несъразмерни пити с неизхранено зърно вътре в тях.
Липса на семка, липса на олио, на масло. Това е - слаб добив с лошо качество”, казва Калин Йовчев.
Не само, че 50% от слънчогледа в момента е изсъхнал, но и преди две седмици градушка ударила района и повалила част от растенията на земята. Така вместо 350, очаква да прибере по 100 килограма на декар. За това изчислява, че ще може да покрие само част от разходите за торове и препарати.
„Загубите ще са големи. Ако се спрем на добив от 100 килограма и средна цена, която към момента се коментира около 70 стотинки за килограм, загубите ще бъдат между 100-120 лева на декар”, изчислява Йовчев.
По-малкото слънчоглед ще доведе до дефицит, а оттам и до скок на цената на олиото, твърдят производителите.
Потребителите се надяват украинския внос на слънчоглед да компенсира българския дефицит, за да се запази сегашната цена на олиото. А производителите, чиято реколта е унищожена от сушата, не разчитат на компенсация от държавата, но очакват от нея помощ по отношение на напояването, тъй като климатичните промени се превръщат в системен проблем за земеделците.
„Слънчоглед може да се полива, пшеница може да се полива, всичко може да се полива. Няма достатъчно вода ”, казва Калин Йовчев.
