Всяка некоректна фирма за бързи кредити в България заобикаля закона по различен начин и понякога е много трудно да се открие къде точно е "уловката". Това предупреждава адв. Богомил Йорданов, през чиято кантора са минали най-малко 600 клиенти на фирмите за "лесни пари". Понякога самият той се затруднява да открие "коварните" клаузи, които значително оскъпяват заема и шокират длъжниците.
"Хората търсят адвокат, чак когато им дойдат първите съобщения за плащане и разберат, че дължат много повече, отколкото са си мислели. Пишат ми, когато вече е късно. Казват, че ще се самоубиват, че ще се тровят с хапчета, че ще скачат от мостове, че са ипотекирали единственото си жилище и питат какво ще правят на улицата", разказва адв. Йорданов, който е публикувал десетки видеа във Фейсбук и другите социални мрежи за капаните на всяка отделна фирма, с която е водил дело.
Цялото видео с анализа на адв. Богомил Йорданов и с румънския опит в сектора на бързите кредити вижте тук:
В първата част, публикувана през април, разкрихме мащаба на бизнеса, който се простира от "Люлин" през Филипините до Латинска Америка, а също показахме случаи от съдебната практика с клиенти на част от по-известните фирми - Ferratum ("Фератум"), City Cash ("Сити Кеш"), Credissimo ("Кредисимо"), Profi Credit ("Профи Кредит"), Easy Credit ("Изи Кредит") и Cash Credit ("Кеш Кредит").
Във втората част в сряда ще продължим с отличаващата се с големия размер на отпуснатите кредити и забележителните казуси, стигнали до Върховния касационен съд, компания – "Лено" АД.
В третата част, в четвъртък, ще разгледаме друга група фирми от всичките около 200 на пазара - "Стик Кредит" (StikCredit), "Интернешънъл Саламанка Капитал" (Happy Credit, "Хепи Кредит") и "Ай Ти Еф Груп" (Smile Credit), които са специализирани в по-дребните кредити.
Най-често, в рамките на година-година и половина, хората се налага да върнат между 2.5 и 3.5 пъти сумата, която са изтеглили. Това е значително повече от размера на Годишния процент на разходите (ГПР), който в момента е59.1%, обяснява още адв. Йорданов. "Чак тогава разбират, че нещо не е наред и ме търсят за съвет дали може нещо да се направи. Аз им обяснявам как всяка фирма заобикаля Закона за потребителския кредит по различен начин", допълва той.
Фирмите се опитват по всякакъв начин да заобиколят закона – едни компании искат от хората в двудневен срок да предоставят обезпечение, банкова гаранция, двама поръчители и в случай че не предоставят това обезпечение, дължат неустойка, която много често е по-голяма от самия кредит, твърди адв. Йорданов. По думите му това представлява неоснователно обогатяване. В сигнал до Mediapool читател се оплаква, че само за 40 дни редовно обслужван кредит нараснал от 800 лв. на 1308 лв.
"Фирмата за кредити е длъжна още от самото начало да прецени рисковете дали да отпуска кредити, или не, а не да поставя такива условия, които са направени неизпълними нарочно, за да се дължи неустойка", коментира юристът.
Други фирми веднага предлагат втори договор с компания, която е гарант или поръчител (обикновено свързана фирма с тях), като по този договор се дължи възнаграждение на фирмата-поръчител. Според практиката на Съда на ЕС възнаграждението за това поръчителство трябва да се включва в годишния процент на разходите по кредита (ГПР), но фирмите у нас масово не го правят и твърдят, че това е отделна услуга, обяснява Йорданов.
Единственото спасение на длъжниците е съдът, пред когото се подава иск за обявяване на договора за нищожен или недействителен в зависимост от нарушенията. Ако съдът уважи иска,потребителят дължи само чисто получената сума, без никакви лихви и други такси и неустойки.
Фирмите се научиха да хитруват, изменят договорите и се адаптират, коментира адв. Йорданов по повод направената от Комисията за защита на потребителите (КЗП) мащабна проверка на сектора. По думите му неравноправните клаузи вече са скрити в допълнителни приложения и анекси, които невинаги се предоставят на КЗП по време на проверката.
"В някои от договорите аз се затрудних много, за да открия откъде идва дължимата сума. Примерно в договора пише, че човекът е изтеглил 2000 лв., че трябва да върне 2200 лв., а те му искат 4500 лв. Отне ми много мислене, оглеждане на всичко, за да установя как се появява тази сума, защото ние в съда трябва да докажем на базата на каква неравноправна клауза е поискана тази по-голяма сума", пояснява адв. Йорданов.
По думите му проблемът на сектора тръгва от това, че не се проучва материалното положение на кредитополучателя и често се отпускат кредити на прекалено задлъжнели хора. "Има действително и хора, които злоупотребяват с тези кредити и с намерение никога да не ги върнат", допълва Йорданов.
Това означава, че коректните клиенти трябва да бъдат натоварени с тези загуби, за да работи бизнес моделът и фирмите да са на печалба. Реално това няма как да се случи при таван на ГПР от около 60% (особено при най-малките кредити), поради което компаниите масово заобикалят закона. Моделът на работа на целия сектор трябва да бъде преразгледан, но не знам как това реално може да се случи, обобщава адв. Йорданов.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България) и Dan Popa, HotNews.ro (Румъния).
