В последния четвърт век Николина Чакърдъкова се утвърди като институция във фолклора ни. Нейните спектакли винаги са много атрактивни и събират в публиката и обикновени хора, и знаменитости. Заслужава си да отбележим, че сред най-големите почитатели на изпълнителката има дори и бивш държавен глава – президентът Георги Първанов (2002-2012). В професията Николина жъне успех след успех, в личен план също има с какво да се похвали – здрава и жизнена е, а близките й я изпълват с радост.
- Г-жо Чакърдъкова, на 4 септември ще станете на 56. Ще празнувате ли?
Още не съм решила, защото от 5 до 9 септември вкл. имам концерти, а в някои от дните даже и по два. Трябва да си оправя реквизита и багажа, да си направя програмата. Организацията е свързана с много хора. Рожденият ми ден тази година не ми е приоритет. Най-вероятно със семейството и близки приятели ще излезем и набързо ще се почерпим в някое тихо заведение.
- Какви други професионални ангажименти имате понастоящем?
- Всеки петък, събота и неделя имам участия из страната. На 29 август концертът ми в Летния театър във Варна. Освен това върви ударно и подготовката за големия спектакъл на 7 февруари в столичната зала „Арена 8888“.Подготвяте ли изненади за концерта на 7 февруари?
- Със сигурност ще има много изненади, въпреки че след последния ми четвърти концерт в тази най-голяма зала мислех, че няма какво повече да покажем. Той беше най-скъпият и красив спектакъл, който съм правила. Предстоящият на 7 февруари обаче ще е още по-добър от предишния. Сцената ще бъде в центъра и ще се спускат четири ръкава към големите сектори. Ще има пътеки, за да стигам до хората, да имам контакт с тях. Ще направя една задушевна вечер между мен и публиката в залата. Избрала съм и точния репертоар. Концертът ще е не само задушевен, но и много красив и изискан. Иска ми се на 7 февруари да дам сила, вяра, надежда и увереност на всеки един, който е в салона.
- Продължавате ли да правите инвестиции?
- Да, инвестираме, защото ни трябват неща за работата ни. Това, че сме в топ 10, не ми дава спокойствието да лежа на стари лаври. Последната ни придобивка не е просто инвестиция. Направихме собствено студио, което е мечтата на всеки един артист и тонрежисьор. То е на световно ниво, най-обезпеченото е в България, а може би и в Европа. Идвайки да ни помогнат за техниката, едни от най-големите тонрежисьори възкликнаха: Това е студиото на „Куин“ и Бионсе!“. Много се двоумих за начинанието, защото костваше немалко пари, но партньорът, с когото работя – Васил Циров, настоя. Каза, че студиото трябва да се направи и за дъщеря ми Мария, която продължава след мен. Ние винаги сме били първи с най-грандиозните спектакли и визуализации, с най-големия мащаб във всяко едно отношение. Сега със студиото също сме №1. То ще бъде изнесено в концерта на 7 февруари, за да получат хората пространствен звук.
- Други изпълнители ще записват ли в студиото ви?
- Предложих на партньора ми г-н Циров да го отдаваме и на други изпълнители, но той е твърдо против, както и за останалата ни апаратура, автобусите и декорите. Студиото е една много голяма придобивка, която ще се използва само от мен и дъщеря ми. Живот и здраве, когато се оттегля и Мария остане сама, ще продължа да й помагам. Та ще има нещо, което ще й служи още поне 20-30 години.
- На кредити ли разчитате за новите придобивки?
- На 90 процента – не. По принцип кредитите не са лошо нещо, ако се теглят от добре работещи хора и се инвестират правилно. Партньорът ми г-н Циров е икономист, бивш директор на банка. Той се грижи за финансовата ни част. Вече излязохме от ковид кризата, успяхме да прокараме цялото ни изкуство през това трудно време. Стигнахме до нови хоризонти без големи щети и загуби.
При многото ви пътувания имали ли сте стресови ситуации на пътя?
25 години пътуваме надлъж и нашир, кръстосваме България и Европа. За наша радост досега но сме имали ПТП-та. Танцьорите и аз се возим в автобусите, а с нас са и другите микробуси. Това беше и една от причините да купуваме големи превозни средства – с тях не може да се вдига 160 или 200 километра в час. Шофьорите ни знаят, че съм безкомпромисна относно скоростта. За нас най-важното е да пристигнем здрави и живи. В последните 3 години виждам как България става тясна за колите и пътищата се разрушиха – с много малки изключения. Ако има нещо, което не бих простила на всички политици дотук, е състоянието на шосетата. Не мога да си представя, че за 30 години преход се създадоха държави като Дубай, а ние се върнахме 100-200 години назад по отношение на магистралите. Пътищата ни са най-ненормалното нещо у нас. Дразни ли ви още нещо в българската действителност?
- Ненормално е също, че в страната ни има хора, които живеят без вода. Как, за 30 години управляващите не можаха да оправят този проблем и разпродадоха всичко?!. Успокоителното е, че щом всички политици до тук не успяха да ни затрият, ние наистина ще оцелеем. Нацията ни ще пребъде, ще я има България. Убедена съм в това!
- Плаши ли ви мисълта за слизане от сцената?
- Със сигурност ще има тотално оттегляне. Някакси съм си представяла, че до 60-годишна възраст е нормално да пея и да пътувам, а после да сляза от сцената. Хората обаче непрекъснато ми казват, че има нужда от мен, за да може чрез изкуството ми младите да опознаят българщината и традицията, да се върнат към корена. В момента има доста халтура, чуждопоклонничество, чуждо влияние.
- Каква пенсионерка ще бъдете след време?
- Динамичен човек съм, но всичко е с времето си. С напредването на възрастта осъзнавам, че енергията ми се трансформира в нещо друго. Улавям се как ми е добре да си почивам повече. Преди години се връщах от турне в Гоце Делчев и тутакси започвах да чистя къщата от горе до долу, а след това отново тръгвах за участие. Сега не е така. Предпочитам почивката и тишината. Дори да имаме събиране с близки и приятели, гледам да е на някое по-тихо място, където да си говорим. Иска ми се да наваксам пропуснатите мигове със съпруга ми, който си е бил вкъщи, докато аз съм работила. Дай боже, да сме живи и здрави.
- Днес доста известни личности си поставят гастрални пръстени. Вие съжалявате ли, че се наложи да отстранят вашия?
- Поставих го преди 20 години. Гастралният пръстен дава шанс да се води нормален живот и да не тежат килограмите, особено при човек като мен, който танцува много. Когато съм била с повече килограми, се е случвало при танците да се чувствам така, сякаш сърцето ще ми се пръсне. Дори в един момент реших да не танцувам, за да не стане някоя беля на сцената. Много ми пречеха килограмите. Имах перитонит и тежка белодробна емболия, като причината за това не беше в гастралният пръстен, но се наложи да го извадят. Ако тогава нямах такива проблеми, може би и днес щях да си бъда с пръстена.
- Водите ли все още битка с килограмите?
- В момента съм добре като тегло и визия. 70 килограма съм и трябва да сваля още 2. 68 стоят най-добре на тялото ми. От април съм в режим, още тогава си поставих за цел до декември да съм свалила 10 кила и да ги задържа. Ям веднъж на ден и поемам максимум 800-1000 калории. Правя и фастове по 18-20 часа.
- Намерихте ли време за почивка през лятото?
- В началото на юни отидох за първи път на круиз – Санторини, Миконос, Кушадасъ и Атина, който бях планирала още от януари със семейни приятели. По стара Чакърдъкова традиция отделих и 10 дни, в които цялата фамилия бяхме във ваканция. С това приключиха почивките за тази година.
Източник: Уикенд
