В Пирин до Илинденци изгоря гора – 47 пъти повече от всички лифтове и влекове в Банско. Освен това според Европейска агенция по околна среда България е на второ място в Европейския съюз по опожарени горски територии през 2024 г., със засегнати над 319 квадратни километра. Това са огромни площи, равни на територията на цял град като Париж, изгорели само за една година.
На този фон изграждането на нови лифтове и писти изглежда нищожно като въздействие върху природата. Ако успеем да опазим горите в Пирин, Рила, Стара планина и Родопите от пожари, всяка година бихме могли да строим по два курорта като Банско, Пампорово или Боровец, без това да оставя отрицателен отпечатък върху околната среда.
Това са фактите.
Поради човешка небрежност или друга причина пожарът край село Илинденци, в полите на Национален парк „Пирин“, изпепели 47 000 декара гори. Това е точно 47 пъти повече от територията, на която са разположени всички лифтове и влекове, включително кабинковата линия в ски зона Банско. Цялата инфраструктура и лифтови съоръжения, обслужващи туристите и скиорите в курорта, заемат около 1000 декара.
Повече от две десетилетия зелените неправителствени организации (НПО) и техните активисти саботират изграждането на втора кабина в Банско. Основният довод на еколозите е, че ще се изсичат гори и това ще навреди на „Пирин“ като обект на ЮНЕСКО. Проектът за втората кабина предвижда тя да е дълга 6 километра, от които 1,5 км минават през безлесни територии. Общо трасето заема 54 декара, а за изграждането му трябва да бъдат премахнати около 2000 дървета.
За сравнение – пожарите над Илинденци унищожиха над 1 милион дървета. Според сайта „Гората.бг“, за периода 2010–2018 г. в България са изгорели над 50 милиона дървета. Оттогава досега вероятно са поне още толкова – около 100 милиона, предвид повишения интензитет на пожарите през последните години.
Пожарите нанасят огромни щети върху горите в страната. Вредите от тези умишлени или небрежни действия върху природата са в пъти по-големи от последиците на целенасочената човешка дейност. Дори да се съберат всички инвестиции от 1990 г. насам, те не могат да доведат до изсичането на 100 милиона дървета – колкото са унищожени само за десет години от пожарите.
Конкретно за случая с втората кабина в Пирин възниква въпросът: толкова ли е страшно за природата, ако в интерес на туристите, скиорите и всички, които обичат планината, се разреши изграждането ѝ, за да няма опашки и чакане с часове? Още повече, че световна практика е в планините да се изграждат просеки за лифтове, които в същото време служат и за противопожарни просеки.
Защо институциите в страната – в лицето на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на туризма – от години бездействат и се правят, че проблемът с изграждането на лифтове, влекове и спортна инфраструктура в българските планини не може да се реши? Може – но това изисква воля, далновидност и отговорност.
Защо, въпреки че е доказано, че зелените НПО често действат в услуга на чужди политически и лобистки интереси, държавата продължава да се съобразява с тях? Защо поради тежките и бюрократични екологични процедури и произтичащата липса на инвестиции планинските общини в България са сред най-бедните региони в Европа, докато алпийските са сред най-богатите?
Защо страната ни, въпреки прекрасните условия за зимен туризъм, изостава от държави като Северна Македония, Косово, Сърбия, Румъния, Турция и дори Гърция? Да не говорим за алпийските държави. А най-страшният пример за бездействие е разрухата на Витоша.
