Няма съмнение, че не просто сме на прага, а вече сме в ерата на изкуствения интелект. Той ще промени всички сфери и всички професии, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчевв отговор на въпрос на народния представител Христина Георгиева от ПП ГЕРБ–СДС по време на заседание на Комисията по образование и наука в Народно събрание.
Въпросът на депутатката засегна темата за изкуствения интелект и неговото използване в образователната система. Министърът подчерта необходимостта децата да бъдат подготвени за тази ера и обобщи три ключови аспекта: „учене за изкуствения интелект“, „учене чрез изкуствения интелект“ и необходимостта от развиване на умения в тази сфера.
По отношение на ученето за използване на изкуствения интелект, Вълчев посочи допълване на учебните програми по информатика и други предмети, както и създаване на постоянен формат за актуализиране на програмите на всеки две години, без да се разчита на задължителни учебници. „В момента се правят нови програми за професионална подготовка, които също ще отразяват последните развития в сферата на изкуствения интелект“, каза той.
За „учене чрез изкуствения интелект“ министърът посочи одобрения проект за дигитална трансформация на училищното образование, който ще включва AI модули за идентифициране на дефицити и персонализирано обучение. Той подчерта необходимостта от собствен специализиран модел, разработен от български институти при спазване на регламента за личните данни.
„Обучението трябва да бъде балансирано и предпазливо насочено към изграждането на умения, а не към ерозията на уменията“, каза Вълчев, като отбеляза рисковете от ИИ. Той цитира проучвания, показващи, че ползването на готови резултати от AI намалява мозъчната активност и води до трудности при запомняне на нов материал при учениците. Като решение предложи методи като обърната класна стая, при която учениците обработват материала вкъщи, а в клас го обсъждат.
В заключение министърът подчерта, че базовите умения от общообразователните дисциплини стават още по-важни: „Много често казвам, че изкуственият интелект е множител на умения. Но тъй като единият множител е изкуственият интелект, другият множител е естественият интелект – т.е. какви умения сме формирали у учениците“, каза още Вълчев, цитиран от БТА.
Депутатката Христина Георгиева обърна внимание на факта, че учениците днес използват дигиталната среда основно чрез социални платформи, а не чрез образователни инструменти. Тя попита дали изкуственият интелект може да замести ролята на социалните мрежи.
Министърът отговори, че AI ще увеличи производителността, но въпросът е за какво децата ще използват освободеното време. Той посочи доклад на ОИСР, според който българските ученици са на второ място по време, прекарано в социални мрежи, но с най-малък процент за образователни цели, и подчерта нуждата от ограничения в училище и ролята на родителите.
"Общо 15 студентски общежития в София сега се ремонтират, включително и този вход на блок 58, където живеят 22-ма учени от Българската академия на науките (БАН)", каза Вълчев в отговор на въпрос от председателя на комисията проф. Андрей Чорбанов от парламентарната група на "Има такъв народ", който го попита за общежитието, което се използваше от докторанти и млади учени от БАН, и припомни, че по тази тема имаше решение на Общото събрание на БАН.
Някои общежития ги определят като отделни, но те са входове от едни по-големи сгради. Това е в Студентския град, защото там общежитията се използват от различни висши училища. Общо 83 са обособените като общежития сгради в София, от които 15 са в ремонт или това е 14-15 процента. Това е недостиг на хиляди места, но студентите също сигнализират за този недостиг и той е факт. Имаме голям брой ненастанени студенти. Юридически факт е, че това са сгради със статут на студентски общежития и предимство за настаняване в тях имат студентите, но на исторически принцип в тях са останали докторанти и учени. Тази подкрепа е полезна и необходима, и ние не искаме да я ограничаваме, каза министър Вълчев. Той каза, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" има възможност в Департамента за информация и усъвършенстване на учителите да приеме и настани тези учени, временно. Това е възможност за краткосрочно решение - да бъдат преместени там.
Дългосрочното решение е Българската академия на науките да изгради собствена база, говорихме с председателя на БАН. Като министерство, се ангажираме да подпомогнем доколкото е възможно БАН с това, обясни министърът на образованието.
Той отбеляза, че една част от студентските общежития не са ремонтирани отдавна и са в много лошо битово състояние. Радвам се, че през 2023 г., заедно с народните представители, гласувахме тази програма за ремонт на студентските общежития и тя се изпълнява в срок до 2027 г. И ще имаме обновени 22 общежития, но въпросът е как ги броим в София - като входове, или като цели сгради, каза министър Красимир Вълчев.
Трябва да се търси трайно решение за младите учени и докторантите в БАН, заяви проф. Андрей Чорбанов.
"Подготвили сме програма за новоназначените директори на образователни институции и нейната реализация ще започне от следващата седмица. Няма да се утвърждава от Министерския съвет (МС) тази програма, за да не губим време. Националните програми за предучилищното и училищното образование се утвърждават от МС, а в този случай юридически това не е необходимо и ще спестим време", заяви министърът на образованието в отговор на актуален въпрос от народния представител Мариана Бояджиева от парламентарната група на "БСП - Обединена левица".
Целта на тази програма е да подкрепим новоназначените директори, да им дадем увереност, за да нямат трудности в управлението на образователните институции. Това е добра практика, която я има и в нашата система, и в други образователни системи. Ще използваме опита на най-добрите директори и ще направим мрежа от директори наставници по предложение на Регионалните управления на образованието. Те ще подбират тези директори и идеята е програмата да продължи през цялата учебна година, ако е необходимо и до края на следващата календарна година, или до края на 2026 г., обясни министър Вълчев.
Той съобщи, че отделно от това Националният център за квалификация на педагогическите специалисти и Регионалните управления на образованието организират квалификации и подкрепа на новоназначените директори.
Татяна Султанова от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" също отправи въпрос към образователния министър за конкурсите за училищни директори.
Общо 442 конкурса за директори на образователни институции бяха обявени, за 80 училища нямаше кандидати, за 360 - имаше. Бяха избрани 280 директори на училища. Има жалби, но всяка от тях се разглежда, каза министър Красимир Вълчев.
Директори на 280 образователни институции бяха избрани при организираните на два етапа конкурси. През юли бяха започнати общо 442 изборни процедури за държавни и общински училища, както и за центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП), за центрове за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР), за Регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) и за Държавния логопедичен център, съобщи през август пресцентърът на Министерството на образованието и науката.
