Трите самоопределили се като десни партии не могат без „проклятието на прехода“ – Ахмет Доган, както го определи Иван Костов – да съберат 48 гласа за вот на недоверие към кабинета на Росен Желязков.
Числата показват следната картина: ПП–ДБ имат 36 депутати, МЕЧ – 11. Общо – 47. Един не стига. Ако вземат 1 глас от „Възраждане“, цялата риторика на десните срещу Костадинов, че е „путлерист“, отива по дяволите. Пък и самият Костадинов заяви, че няма да подкрепи ПП–ДБ да съберат гласове. Остава единствено депутат или цялото ДПС на Доган да подкрепи искането за вот.
Горните факти доста срамежливо се пропускат от лидерите на ПП–ДБ, както и от доста журналисти, основно от неолибералните медии, разчитащи на американски и европейски траншове за финансиране.
Това е истинско падение на трите партии. След бягството на Христо Иванов в Брюксел, „Да, България“ и ДСБ останаха без авторитетни лидери. Нито Ивайло Мирчев, Божидар Божилов, а най-малко Атанас Атанасов, имат качествата да бъдат реална опозиция. Самият акт, че просят гласове, ги дискредитира силно.
Отделно от това само в рамките на два дни, поради липса на опит и най-вече заради неистовото желание да са в централните новини, направиха няколко гафа. Първият е с фейк историята със самолета на Фон дер Лайен. Вторият е случаят в Русе. Без да има достоверна информация, Ивайло Мирчев прибърза да защити бандитлетата, правещи се на мутри от 90-те, които пребиха шефа на полицията в Русе.
И в двата случая лидерите на ПП–ДБ реагираха прибързано. Вече всички се убедиха, че младежите първи са предизвикали боя. Не те, а полицаят е в болница. „Децата“ нямат и драскотина. Най-плашеща е жестокостта, с която те ритаха падналия мъж. Дали е бил пил или не, няма никакво оправдание за тяхната безпощадност. Всичко това се видя на кадрите от камерите.
Поради липсата на качествени лидери и нескопосани реакции в много случаи, ДСБ, „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ клекнаха на килимчето пред Доган.
Доц. Нина Андреева – политолог
