Вълна от нахлувания на дронове в ЕС подхранва несигурността и поставя на изпитание устойчивостта. Докато някои са свързани с Русия, други остават необясними, което подчертава пропуските в подготовката и необходимостта от единен европейски отговор, пише в свой материал Euronews.
"Война с дронове“ – така някои наблюдатели описват конфликта в Украйна. И все пак дроновете вече не са ограничени до украинска територия. През последните седмици инцидентите, включващи нахлувания на дронове, уж руски, се умножиха в границите на Европейския съюз, подхранвайки безпокойство и спекулации за техния произход и какво може да означава това за бъдещето на конфликта на прага на блока.
Няколко инцидента в цяла Европа
Септември бе белязан от серия от нахлувания и нарушения на европейското въздушно пространство от неидентифицирани летящи обекти.
На 9 септември 19 руски дрона са навлезли на полска територия, четири от които са били прихванати. Четири дни по-късно подобни самолети са били наблюдавани в Румъния, а миналата седмица полетите са били прекъснати на летищата в Копенхаген и Осло, след като дронове са били забелязани наблизо.
Смята се, че тези дронове са с малък обсег, според Робърт Гарбет, основател и главен изпълнителен директор на Drone Major Group: "Вероятно дроновете, използвани при тази атака, са били хибридни VTOL системи единствено поради продължителността на нахлуването. Роторните системи с крила обикновено могат да работят само до един час, освен ако не се захранват с водород или петрол" - което означава, че дроновете са били пилотирани от близост до зоната на нахлуване.
Дори и да не се случиха атаки, Гарбет отбеляза, че подобни нахлувания с дронове винаги представляват риск. "Те биха могли да носят взривни устройства за освобождаване или детонация чрез камикадзе. Тези нахлувания биха могли да нарушат и увредят нашите икономики, да събират данни за нашата критична национална инфраструктура (КНИ) и да всяват страх и разделение сред западното население", добави той.
Във Франция, през нощта на 21 срещу 22 септември, дронове прелетяха над военна база. Засега не е ясно дали операторите са били враждебни актьори или любители наблюдатели.
Трудно доказуем произход
Тази неяснота е именно това, което прави подобни инциденти толкова сложни.
Кристоф Гомар, френски евродепутат и бивш национален директор на военното разузнаване, предложи три възможни обяснения: "Намеса, която кара дроновете да губят контрол, умишлени провокации, предназначени да тестват реакции, или опити за оценка на отбранителните способности на Полша, Румъния и по-нататък на ЕС и НАТО.“
За Мишел Лиежоа, професор по международни отношения в Университета в Лувен, подхранването на съмнения относно произхода намирисва на руска стратегия.
"Хибридната война има за цел да дестабилизира европейските страни и да наруши ключови инфраструктури, като например обществения транспорт. Забавянето на въздушния трафик причинява икономически загуби и подхранва общественото разочарование“, каза той.
Професорът предупреди да не се правят прибързани заключения: не всеки инцидент може автоматично да бъде свързан с Москва, въпреки че честотата предполага умишлена дестабилизация.
Докато дроновете, идентифицирани в Полша и Естония, бяха потвърдени като руски, тези, наблюдавани в Дания и Норвегия, все още са в процес на разследване.
"Нарушенията на полското въздушно пространство и прекъсванията на полетите на датските летища бяха умишлени и координирани действия“, заяви по-директно естонският евродепутат Рихо Терас, заместник-председател на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент.
Но той призна, че окончателните доказателства са неуловими – познат модел в Балтийския регион, където предполагаемият руски саботаж често остава недоказан.
Политически послания, а не военни цели?
Според италианския евродепутат Салваторе Де Мео президентът Путин "тества реакциите на страните от ЕС и Запада като цяло. "Не мисля, че има конкретни военни цели, а по-скоро политически послания. Не вярвам, че Путин желае да предизвика трета световна война", добави той.
Въпреки многократните провокации, европейците са останали относително единни, отбеляза Лиежоа, като Русия е изненадана от сплотеността и бързата реакция на ЕС от началото на войната в Украйна.
Дюкейн повтори това мнение: "Нахлуванията с дронове в Европа показват, че гражданските общества вече са сами по себе си цели. Предизвикателството е не само да се неутрализира техническа заплаха, но и да се запази доверието и чувството за сигурност на гражданите".
Подготвен ли е ЕС за нахлувания на дронове?
Естонският евродепутат Рихо Терас е загрижен за готовността на ЕС. "Защитата на Европа от дронове в мирно време е тревожно слаба“, каза той и добавя: "Страните от източния фланг не бяха подготвени да отговорят на евтини провокации с подходящи инструменти. Не можем да си позволим да противодействаме на евтините дронове със скъпи ракети или самолети.“
Някои страни, като Франция, демонстрираха способността си да се защитават от дронове – по-специално със системата за борба с дронове, разположена през лятото на 2024 г. за Олимпийските игри. Но подобни мерки не са широко разпространени.
Има различия между държавите членки: докато някои имат усъвършенствани системи за борба с дронове, други разчитат на ограничено наблюдение. Възприятието за заплахата също варира в рамките на блока, като източните страни разглеждат Русия като основна опасност, докато южните държави се фокусират върху проблеми като незаконната миграция.
"Стената от дронове“ на ЕС
Миналата седмица Европейската комисия предложи идеята за "стена от дронове“ – мрежа за откриване и реагиране по източния фланг на ЕС. Тази система би трябвало да открива и унищожава подозрителни дронове, влизащи в ЕС.
Тази инициатива обедини десет държави членки: България, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Финландия – с участието на Украйна, страната с най-модерните възможности за дронове.
Европейският депутат Рихо Терас сравни концепцията с израелската система "Железен купол“, която се е доказала като ефективна срещу ирански въздушни атаки. Той обаче призова други членове да се присъединят към инициативата и да споделят тежестта, признавайки разликата в приоритетите за сигурност.
Инициативата наистина беше посрещната с опасения от законодателите от западните страни – каза италианецът Де Мео пред Euronews. "Това остава развиваща се политическа линия и все още не е напълно разгърната оперативна система“, отбеляза той.
Докато френският генерал Гомар предупреди да не се разчита твърде много на метафората за "стената", защото, по негови думи, тя винаги може да бъде заобиколена.
