Икономика

Соларите – катализатор на бедствия, а не решение

   
Соларите – катализатор на бедствия, а не решение

През последните години соларните паркове се превърнаха в символ на „зеления преход“ и устойчивото развитие. Европейските политики доскоро активно стимулираха изграждането на фотоволтаични мощности, които се представят като екологична алтернатива на традиционните енергийни източници.Въпросът е дали бързото и мащабно разгръщане на соларните инсталации не води до нови рискове за природата и дори природни бедствия?

По света все по-често се говори за унищожена плодородна земеделска земя и дори гори при изграждането на соларни паркове.Изследователи от Харвардския университет за горите са съавтори на забележителен доклад, цитиран от The Harvard Gazette, в който се описва колко проекта са изисквали разчистването на залесени площи, абсорбиращи въглерод, което ненужно е увредило природата и подкопало екологичното равновесие.

Според доклада от 2010 г. насам само в щата Масачузетс, САЩ, са разработени над 500 проекта за наземни соларни панели, обхващащи 8000 акра, от които около 60% са горски площи. Това илюстрира ужасна ирония: внедряването на слънчева енергия често означава намаляване на дървесната покривка. Това от своя страна води до необратими климатичните промени, тъй като се нарушава извличането на въглероден диоксид и отделянето на кислород в атмосферата.

Както авторите ясно посочват, чистите енергийни източници не са достатъчни за постигане на климатичните цели. Премахването на въглерода от атмосферата е също толкова важно, а известните с изобилието си гори на Масачузетс са основно средство за постигане на тази цел. Освен красиви със своите зелени корони горите са критичен, естествен поглътител на въглерод и преходът към чиста енергия не може да се осъществи без тях. „Трябва да мислим не само за това колко акра използваме за развитие на слънчева енергия, но и кои акри се разработват“, се казва още в доклада.Непосредствено следствие от климатичните аномалии са наводненията.

Гигантските соларни полета често заместват обработваеми площи или тревни масиви, които преди са задържали дъждовните води и са намалявали риска от ерозия. Когато тези площи се покрият с панели и асфалтирани сервизни пътища, естественият воден баланс се нарушава.

Резултатът е ускорено оттичане на водите и по-висока вероятност от наводнения в околните райони. Подобни примери вече се наблюдават в някои европейски държави, където се стига до локални екологични дисбаланси.

Унищожаване на биоразнообразието е друг драматичен резултат от изграждането на полета с панели.

Масовото изграждане на соларни паркове често става за сметка на терени с богато биоразнообразие. Планините от панели и ограждения намаляват възможностите за обитаване на птици и диви животни. Нарушаването на този естествен баланс може да катализира екологични кризи – изчезването на животински видове и нарушаване на хранителните вериги. Всичко това увеличава уязвимостта на природните системи към бедствия.Тъй като соларите работят и произвеждат електрическа енергия като абсорбират видимата светлина, цялата невидима (ултравиолетова и инфрачервена) рефлектира обратно в атмосферата. Една от причините в Европа и по света да има все повече пожари е точно поради соларите, които нагорещяват околната среда с рефлектирането на инфрачервени лъчи.

Още едно основание да не възхваляваме излишно соларната енергия е нейният непостоянен характер. През зимните месеци и тъмните часове без конвенционалната енергия – атомна, газова и въглищна, ще стоим на тъмно и студено. Подобна ситуация имаше съвсем наскоро в Испания, което предизвика колапс на всички системи и пълна парализа на страната.

Обективната истина е доста по-сложна и изисква критичен анализ.

Ако соларите се изграждат безконтролно и без дългосрочна екологична оценка, те не са решение, а нов проблем. Нека не бъдем заслепени от примамливите лозунги за зелената енергия и да си дадем сметка за високата цена, която обществото плаща – унищожена земя, нарушен климат и бедствия, които уж трябваше да предотвратим.