Годишната инфлация за страната ни ще е по-висока от очакваната и ще е по-голяма от средната за еврозоната. Това заяви в специално интервю за БНТ управителят на БНБ Димитър Радев. По думите му бюджетът за 2026 година е изправен пред сериозни трудности. Мнението на управителя на БНБ е, че процесът по увеличаване на доходите трябва да продължи, но и разходната част на бюджета трябва да се управлява разумно.
Интервюто с Димитър Радев е на Надя Обретенова.
БНТ: Кажете, какво могат да направят сега управляващите, за да овладеят този процес, за да не се чува всеки ден: „Цените се увеличават, инфлацията расте, определени групи от населението не могат да се справят с по-високите цени на стоки и услуги?“
Димитър Радев – управител на БНБ: "Първо трябва да спре безотговорното говорене по темата. Това е нещо, което също оказва влияние. На следващо място трябва да се насочат усилията към тези фактори, които допринасят за това увеличение на цените. Предстои приемането на бюджета и трябва да пречупим тренда, който наблюдаваме през последните години – именно проциклична фискална политика, която е фактор за увеличение на цените. Тоест има неща, които трябва да се направят, и предстои да видим дали ще бъдат направени."
БНТ: Миналата година Централната банка предупреди, че бюджетът не се прави по начин, който да стабилизира икономиката и фискалната политика на страната. Сега какво предупреждавате на прага на изготвянето на бюджета за следващата година – първият бюджет в еврозоната?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е в политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разхлабване на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи."
БНТ: Инфлацията се увеличава. Според вас как ще завършим 2025 година?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Тоест няма да има особен драматизъм, поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията – и публичната, и сред хората – за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс."
БНТ: По пътя към еврозоната ние спазвахме определени критерии и рамки – по отношение на инфлацията и бюджетния дефицит. Как сега, вече в еврозоната, трябва да спазваме и покриваме тези параметри? Отново ли те трябва да бъдат в същите рамки?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Да, разбира се. Нещо повече – аз мисля, че дори извън контекста на еврозоната провеждането на разумни национални политики е изключително важно. Не трябва да забравяме, че именно фискалната политика през годините е била едно от най-големите сравнителни предимства на страната. Ние не трябва да го губим. Това означава да провеждаме разумна макроикономическа и фискална политика. Така че, да – дори извън контекста на еврозоната, ние трябва да продължим с добрата национална политика във всички основни сфери."
БНТ: Виждаме какво става във Франция. Не е тайна, че някои анализатори казват, че Франция може да предизвика определени процеси в еврозоната. Какво смятате вие? Може ли България по някакъв начин да се обвърже с този процес и да има последици за българската икономика?
Димитър Радев – управител на БНБ: " Това, което става във Франция, отразява до голяма степен структурни фискални дисбаланси. Има ли основания за загриженост? Да. Има ли основания за катастрофични сценарии? Определено не. Не трябва да забравяме, че става въпрос за икономика с огромен капацитет, включително да се справя с подобни проблеми. Така че, ако това е знак за нещо, то е знак за необходимостта от бързи реформи, по-добра координация и, разбира се, поуките за нас – че замитането на фискалните проблеми рано или късно води до сериозни сътресения, включително политически."
БНТ: Критиците на членството на България в еврозоната отново обръщат внимание на процесите, които се случват във Франция, и казват: „Ето, България влиза в еврозоната и ще се наложи и ние да спасяваме закъсали икономики.“ Има ли нещо вярно в това, господин Радев?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Не. Определено не. Така че, ако опрем до това България да спасява Франция – просто това е тема, може би, добра за спекулации."
БНТ: Преди десетина дни мисия на МВФ беше в България и препоръча замразяване на заплатите в държавния сектор и едновременно с това увеличаване на данъците и данъчната тежест. Коментирайте, моля ви – трябва ли да се съобразим с тези препоръки и в коя част от тях е добре наистина да ги приложим?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Ние имаме право на избор. Аз мисля, че в резултат на огромни усилия през последните, може би, повече от 20 години, сме извоювали правото сами да взимаме решенията, свързани с фискалната политика, без да разчитаме на външни фактори. Така че решенията зависят от нас. Мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим процеса на увеличаване на реалните доходи и същевременно да възстановим фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това още може да се направи. Ако проблемите продължат да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове – нещо, което виждаме в момента. Вие споменахте Франция, но имаме такъв пример и близо до България."
БНТ: За Румъния ли говорите?
Димитър Радев – управител на БНБ: "Да."
БНТ: Колко близо е румънският сценарий – това ние да тръгнем в тази посока? Виждаме увеличени заплати в държавния сектор и желание на управляващите да вдигат определени данъчни тежести.
Димитър Радев – управител на БНБ: "И далеч, и близо – зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки за пречупване на негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Ако оставим тези проблеми да ескалират, неизбежно ще бъдем на пътя на това, което вие наричате „румънски сценарий“. Вижте, нашата приходна система, включително данъчната, нейният дизайн е направен така, че да осигури сравнително безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако поддържаме устойчиво тези разходи значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса: как ще се финансират? И отговорите не са толкова сложни – чрез дълг или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация от тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху овладяване на фискалната експанзия и пречупване на този тренд на проциклична фискална политика. В този смисъл, да – аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един от бюджетите през последните поне пет години."
