Икономика

Цените на храните: Защо има драстична разлика между надценките на едро и на дребно

   
Цените на храните: Защо има драстична разлика между надценките на едро и на дребно

За да може цените да отиват надолу, трябва да има конкуренция и контрол на качеството. Това каза финансистът Левон Хампарцумян, който коментира в ефира на "Твоят ден" по NOVA NEWS драстичната разлика между цените на едро и на дребно заедно със старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов. 

Последните данни са на КНСБ и се базират на анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В същото време стоките не поскъпват, посочва регулаторът. 

Вчера синдикатите обясниха, че намират подобен тип разлика на цените на едро и на дребно за смущаваща. Поскъпването на стоките в малката потребителска кошница не е голямо, но надценката при някои стоки в големите вериги магазини достига 90%. 

"Тук работим малко без контекст, защото много по-полезно би било да направим едно сравнение с някои европейски държави. За съжаление, малко висят във въздуха тези данни, тъй като те не отчитат начина, по който работят търговските вериги, не отчитат натрупването на стойност по веригата на доставки. Регистрирани са само цените в началото и в края", коментира Николов.

Според Хампарцумян става въпрос за некомпетентност на синдикатите. "Каква им е работата да се занимават с надценките в търговията? Има си КЗК, има си съответните служби". 

"В България има "субсидиевъди", които вместо да произвеждат мляко, лапат субсидии и не правят нищо - конкурентната среда е нарушена. Същевременно някой си взима нормалната премия за липсата на конкуренции. И просто в цялата тази работа не виждам ролята на синдикатите освен да вдигат шум", смята Хампарцумян.

Производителите казват, че конкурентната среда наистина е компрометирана. Те твърдят, че 70% от пазара е под властта на големите вериги и те определят основно какво се случва.

Николов не се съгласи с тези данни. "Това е статистически невярно, защото ние всяка година правим доста подробен анализ именно на ритейл сектора. По-голямата част от това, което виждаме като крайни цени, динамиката на потребителската кошница, инфлация и т.н., се случва в малките магазини". 

"Няма лошо синдикатите да вдигат шум, стига да се говори по тази тема. Добре е да се знае и да се следят тези процеси. Добре е да има информация какви са цените на входа и на изхода, какво се случва по средата", смята той.

"Доста хаотични предложения дойдоха от властта последните няколко години - от тавани на надценки, през промени на правила, едно безобразно овластяване на КЗП, да тормози всеки бизнес, който в някакъв момент си вдига цените. Така, че въпросът е как ще реагираме на тези неща и какво ще направи държавата в този момент - дали ще реши да създаде поредната свръх администрация, която може да мачка цените, или просто ще констатираме факта и ще продължим нататък", коментира Николов.

Хампарцумян обясни, че за да може цените да отиват надолу, трябва да има конкуренция и контрол на качеството. "Така е в Западна Европа - в държави от типа на Нидерландия, Италия и Испания има големи кооперативи. Те не са в стил българските ТКЗС от комунистическо време, а хората в тях се обединяват на входа за торове, агротехнически съвети, фуражи и каквото и да купуват на едро".

"Когато продават, също се обединяват, за да изглеждат като едно голямо сериозно икономическо обединение, което е с подобно тегло на веригите.  И тогава веригите са много по-кооперативни", обясни той.

 


Анкета

Кой е най-големият виновник за жертвите по пътищата?


Резултати