93 кг храна годишно губи всеки от нас, което се равнява на около 600 лева, а количеството хранителни отпадъци у нас достига близо 615 хиляди тона.
Тревожните данни на Евростат бяха представени по време на старта на второто издание на информационната кампания "Не е за изхвърляне". Идеята е посланието за спасяване на храната да достигне до повече хора, информира БНТ.
Продуктите, които изхвърляме годишно, могат да нахранят всички българи, които живеят под прага на бедност.
За да запазим храната по-дълго, е важно да не препълваме хладилника, да поддържаме темпертатура от 1 до 5 градуса и да съобразим подредбата в него.
"Най-долу поставяме продуктите в температурен режим, като месо например. Важно е те да са опаковани, за да няма изтичане на сосове. нагоре поставяме млечните храни, най-горе остатъци от храна. В кошниците с по-голяма влажност подреждаме винаги плодове и зеленчуци. А на вратите само храни, които не са чувствителни на температура", заяви Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка.
Отпред се редят храните, купени по-отдавна, а отзад - новите продукти. И още:
"Храната да не е плътно залепена по стените на хладилника, така че да има циркулация на температурата и въздуха вътре", посочи Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка.
Кампанията "Не е за изхвърляне" отправя призив за отговорно пазаруване и намаляване разхищението на храни.
"Искаме тази кампания да достигне до всеки и всеки да се замисли за собствената отговорност за това как пазарува и как може да намали разхищението на храна и да покажем, че с малки действия от много хора да се постигне огромен ефект", каза Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на голяма хранителна верига.
Експертите съветват още да четем внимателно етикетите - и да правим разлика между "най-добър до" и "използвай преди".
