Тази неделя (на 26 октомври) отново ще завъртим стрелките на часовника с един час назад, за да преминем към астрономическото часово време. Ще спим с един час повече, но това означава ли, че е по-здравословно или напротив?
Как се отразява промяната на времето и то за втори път в рамките на една година? На този въпрос отговори по NOVA NEWS специалистът по медицина на съня и белодробни болести д-р Петър Чипев. Той даде и полезни съвети как да се справим с промяната в режима.
„Дали промяната ще ни подейства положително, зависи от това в какво здравословно състояние сме и дали поддържаме редовен режим на сън“, обяснява д-р Чипев. Ако организмът е добре отпочинал и се спазва последователен ритъм на лягане и събуждане, този един час повече може да действа освежаващо. При хронично недоспиване обаче разликата често остава незабележима.
По-осезаеми затруднения, според специалиста, се наблюдават при пролетната промяна, когато спим с час по-малко. „Хората с нередовен режим или болести на съня обикновено се чувстват в постоянно недобро състояние – липса на тонус, раздразнителност, проблеми с концентрацията“, допълва лекарят. Най-трудно към промяната се адаптират хората с хронични сърдечносъдови заболявания, както и децата, които трябва да стават твърде рано за училище или детска градина. При тях дори един час разлика може да доведе до отпадналост и понижено настроение.
„И при възрастните хора, и при децата промяната през есента обикновено е по-благоприятна, но пролетната – с отнемането на един час сън – често е по-стресова“, уточнява д-р Чипев. Всяка промяна на часа влияе върху вътрешния биологичен часовник и цикличността на функциите в организма. Това включва не само времето, в което се чувстваме най-тонизирани или сънливи, но и ефективността на приеманите лекарства. „При хора с хронични заболявания дори един час разлика може да наруши режима на медикаментите“, предупреждава специалистът.
Под хигиена на съня д-р Чипев разбира съвкупност от навици, които поддържат качествен и пълноценен сън:
редовен час на лягане и ставане,
достатъчно физическа активност през деня,
балансирано хранене и избягване на стимули вечер,
спокойна и тъмна спалня.
Ако въпреки спазването на тези навици човек продължава да се буди изморен или има чести прекъсвания на съня, възможно е да става дума за сънна апнея или друго заболяване, изискващо медицинска консултация.
По думите на д-р Чипев организмът обикновено се адаптира към промените за около седмица. При млади и здрави хора периодът може да е само ден-два, докато при възрастни и хронично болни – по-дълъг. Кратката следобедна дрямка може да помогне, стига да не е прекалено дълга и да се случва в подходящи часове.
Най-често усложнения се наблюдават през пролетта, когато губим един час сън. Тогава се отчита повишен риск от влошаване на сърдечносъдови заболявания, повишено кръвно налягане и нарушен контрол на диабета. „Нашето становище, както и на Българското дружество по сомнология, е, че смяната трябва да бъде премахната“, казва специалистът по медицина на съня. По думите му астрономическото време, което въвеждаме сега, е по-естествено за организма и би трябвало да остане постоянно.
Средно възрастният човек между 18 и 65 години има нужда от между 7 и 9 часа сън. При децата нуждата е значително по-голяма, а при възрастните – малко по-малка. „В неделя просто си позволете да се наспите. зползвайте този подарен час, за да дадете почивка на организма си – това е най-доброто, което можете да направите при тази промяна“, съветва д-р Чипев.
