С въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. банките в България ще бъдат освободени от задължението да поддържат високи минимални резерви в БНБ. Това следва от решението на Управителния съвет на централната банка, с което се отменя действаща наредба и се преминава към изискванията на ЕЦБ.
В момента банките са задължени да поддържат 12% от привлечените средства като резерви в БНБ - едно от най-високите равнища в Европейския съюз. След присъединяването на страната ни към еврозоната тази ставка ще бъде намалена до 1%, колкото е изискването в останалите държави. Освен това ще бъде променена и базата, върху която се изчисляват резервите - от нея ще отпаднат привлечените средства от банки майки в еврозоната, както и редица дългосрочни депозити и инструменти.
Според оценките на БНБ базата, върху която се начислява ставката на задължителните минимални резерви, ще се понижи с около 8,1 млрд. лв., а общият размер на резервите с приблизително 16,3 млрд. лв.
Наредбата предвижда и преходен период - между 1 януари и 10 февруари 2026 г., през който банките ще поддържат резерви съгласно временно определените правила на Европейската централна банка. До края на декември 2025 г. обаче ще останат в сила действащите изисквания на БНБ.
От първия ден след приемането на еврото задълженията на БНБ към банките ще бъдат преобразувани от левове в евро по официалния фиксиран курс. Така банките ще продължат да се разпореждат със средствата си при новите условия.
Освобождаването на този значителен ресурс, който за банките на практика е безплатен, защото няма да дават лихви за тези пари, ще увеличи ликвидността в банковата система и може да създаде условия за по-активно кредитиране и инвестиции. Част от средствата вероятно ще бъдат насочени към държавни ценни книжа, корпоративно финансиране или нови продукти за домакинствата и бизнеса.
Последните данни на БНБ, които са към края на септември, показват, че наистина кредитите остават евтини. Средният лихвен процент по заемите за потребление в левове е 9,05% - същото ниво като през август. Годишният процент на разходите (ГПР) леко се понижава до 9,4%.
При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се вдига минимално до 2,47%, а ГПР стига до 2,82 на сто. За сравнение към края на първото тримесечие на 2025 г. средното оскъпяване по потребителски кредити е било 8,93%, което означава, че измененията са несъществени. При жилищните средната лихва е била 2,46% и на практика остава без промяна през септември. Това показва, че пазарът се движи без сътресения, а евтините ипотеки продължават да стимулират покупките на имоти.
Все пак има леко охлаждане на кредитирането. Потребителските заеми например намаляват през септември с 3,3% (31,2 млн. лв.). При жилищните обемът се понижава със 7,5% (85,6 млн. лв.).
Спадът е сигнал, че макар лихвите да са относително ниски, търсенето на кредити леко се свива заради очакванията за въвеждането на еврото.
Въпреки това тази година се очаква да счупи рекордите по отпускането на заеми. Последните данни на централната банка отчитат, че кредитите за домакинствата в края на септември са 53,6 млрд. лв. Само месец преди това сумата беше 52,8 млрд. лв., т.е. за 30 дни са раздадени нови 800 млн. лв.
От началото на годината до края на септември ипотеките са нараснали с над 4 млрд. лева и достигат 30,2 млрд. лв. Силен растеж има и при потребителските заеми - те са 20,7 млрд. лева в края на юли, което е с 1,8 млрд. повече в сравнение с края на миналата година. Така за двата основни финансови потока на кредитиране на физическите лица общото нарастване от началото на годината е с близо 7 млрд. лева.
Парите в оборот продължават да намаляват и да мигрират към еврото, като статистиката на БНБ отчита, че търговските банки са купили евро за близо 7 млрд. лв.
