Настоящият публичен конфликт между кмета на София, Васил Терзиев, и главния архитект, Богдана Панайотова, който кулминира с откритото искане за нейната оставка, поставя редица фундаментални въпроси за управлението на столицата. Основният фокус е върху разкриването на динамиката, довела до настоящия разрив, и ролята на Панайотова в сложната политическа среда на Столична община.
Централният въпрос, е дали главният архитект действа като независим експерт, ръководен от обществения интерес, или е представител на конкретни политически и икономически кръгове, чиито цели невинаги съвпадат с тези на избраната градска управа. За да се отговори на този въпрос и да се разбере настоящата ситуация, е необходимо първо да се проследи пътят на нейното назначение и първоначалната политическа подкрепа, която Панайотова получава.
Назначаване и първоначална политическа подкрепа
Постът „главен архитект“ на столицата е от ключово стратегическо значение, тъй като концентрира в себе си огромен административен и регулаторен ресурс, който пряко влияе върху градското развитие и инвестиционните процеси. Поради това политическата подкрепа при назначаването на тази фигура може да предопредели не само нейните последващи действия, но и нейните лоялности.
Процесът по назначаването на Богдана Панайотова разкрива наличието на ясна политическа протекция от самото начало. Тя е представена на кмета Терзиев от определени кръгове като „послушен персонаж“, готов да следва неговите идеи за трансформация на администрацията. Назначението ѝ обаче не е било просто политическо изчисление, а е пряко повлияно от съветника на Васил Терзиев по това време – Адриана Попова. Именно Попова, чиито връзки с „Демократична България“ (ДБ) са ключови, е действала като „нескрит ментор“ и е настоявала Панайотова да заеме поста. За да се легитимира кандидатурата ѝ в публичното пространство, към нея е „прикачен“ и блогърът Боян Юруков, член на националния съвет на ДБ със задачата да генерира позитивен медиен интерес и обществена подкрепа.
В заключение може да се каже, че изборът на Богдана Панайотова за главен архитект на столицата е бил силно подкрепен и легитимиран от кръгове, тясно свързани с „Демократична България“. Именно Демократична България запази мълчание около спорния конкурс за избор на нов главен архитект. Тази първоначална лоялност обаче, както ще бъде показано по-долу, не се оказва константна и подлежи на промяна в зависимост от разместването на политическите пластове.
Анализ на модела на политическа адаптивност
Действията на Богдана Панайотова следват последователен модел на гравитация около „силните на деня“. Подобен модел на поведение е ясен индикатор за липса на институционална независимост и предполага, че професионалните решения са подчинени на политическа и икономическа конюнктура, а не на експертни принципи. Този модел на политическа адаптивност е ясно илюстриран в хронологията на нейните бизнес интереси, които последователно процъфтяват чрез взаимодействие с управляващите на деня – от ДПС, през ГЕРБ, до последващото ѝ сближаване с коалицията ПП-ДБ след промяната в политическата конюнктура. Тази последователност демонстрира изразена способност за адаптиране към властовите центрове с цел осигуряване на благоприятна среда за дейност и дава ключ към разбирането на последвалите ѝ публични действия.
Инструменти за отклоняване на общественото внимание: Анализ на казуси
Една от основните тактики на главния архитект, е използването на популистки и псевдо-активистки действия като политически инструмент. Целта на тези действия е двойна: от една страна, да се отклони вниманието от съществени проблеми и зависимости, а от друга – да се изгради публичен образ на „защитник на обществения интерес“.
Атаки срещу строителни компании
Панайотова предприема публични атаки срещу компании, строящи в близост до речни корита, с обвинението, че се намират в „разливни зони“. Този ход създава административен абсурд, при който институцията, издала разрешителните, атакува собствените си решения. Политическият прочит на подобни действия сочи към съзнателно генериране на публичен конфликт, който позиционира главния архитект като защитник на обществения интерес, докато подкопава правната сигурност за инвеститорите. Фактът, че един от атакуваните актове вече е отпаднал, допълнително поставя под въпрос основателността на кампанията.
Казусът „Боянското блато“
В този казус химерни строителни намерения се използват като плашило, за да се генерира обществен отзвук. В негативен контекст целенасочено се споменава компанията „Джи Пи Груп“, считана за близка до ГЕРБ. Пропагандният ход е ясен: вниманието се фокусира встрани от реалните проблеми, като същевременно се мобилизира подкрепата на електората на ДБ, а Панайотова се представя като борец за природата срещу инвеститори, свързвани с предходното управление на столицата.
Конфликтът с кмета на „Лозенец“
На пръв поглед необяснимата атака срещу кмета на „Лозенец“ Константин Павлов от ДБ, който е и близък приятел на нейния медиен поддръжник Боян Юруков, е особено показателна. Цинизмът на този ход се крие във факта, че до този момент единствено „Демократична България“ е пазела мълчание в оценката си за работата на главния архитект. Атаката срещу представител на тази политическа сила представлява не просто преориентация, а демонстративно изгаряне на мостове и сигнал за лоялност към нови покровители.
Богдана Панайотова скандално обяви, че ще даде на прокуратурата Константин Павлов заради издадено разрешение на строителство в близост до река Драгалевска. След което се наложи кметът на Лозенец публично да оборва нейните обвинения точка по точка.
Синтезираният прочит в действията на Панайотова показват последователна стратегия за изграждане на определен публичен образ, докато се отклонява вниманието от реални проблеми, например бъдещата група от небостъргачи на Цариградко шосе. Старателно прикриваната зависимост от силната фигура на Пеевски става видима и чрез отказа на Панайотова да подаде своята оставка след загубено доверие от страна на кмета на София Васил Терзиев.
Хипотезата за „Троянския кон“: Връзки с Делян Пеевски и „овладяната държава“
Хипотезата за връзки с Делян Пеевски се вписва директно в по-широкия политически наратив за „овладяна държава“, който самите ПП-ДБ често използват. Според наличната информация, именно тази предполагаема зависимост е в основата на конфликта с кмета Терзиев.
Анализът на тази хипотеза се основава на два основни аргумента:
-
Аргументът на мълчанието: Наблюдава се стратегия на избирателна активност. Докато главният архитект яростно атакува публично определени, често „безобидни“ инвестиционни намерения, се запазва „осезателно мълчание“ по отношение на строителни обекти, пряко свързвани с Делян Пеевски и неговото икономическо обкръжение. Тази избирателност в действията и прилагането на двоен стандарт е ключов индикатор за зависимост от реални центрове на икономическа и политическа власт.
-
Символ на задкулисието: На базата на този контраст се стига до заключение, че Богдана Панайотова е „троянският кон, символ на завладяната държава и задкулисието“ в администрацията на столицата. Очевидно това е и изводът, до който достига кмета на София, защото той публично не оставя избор на главния архитект. Решението е взето – тя не може да бъде вече част от неговия екип. Обявеното назначаване на заместник кмет по градоустройството със свой експертен екип можеше само да ограничи институционалната власт на главния архитект, но не, кметът Терзиев иска оставка. Очевидно човекът на тази длъжност не може да бъде част от предстоящите реформи в Столична община по никакъв начин. Именно осъзнаването, че главният архитект Панайотова е под пряк контрол на външни икономически кръгове може да бъде единствената причина кметът да поиска директно и публично оставката на Панайотова.
Заключение: Разривът с кмета и импликации за управлението на София
Дотук се очертава траектория на политически опортюнизъм в поведението на главния архитект. Започнала мандата си с явната подкрепа на кръгове от „Демократична България“, тя демонстрира модел на адаптивност към силните на деня, като същевременно използва публични казуси за изграждане на фалшив образ и отклоняване на вниманието. Кулминацията на този процес е хипотезата за нейната зависимост от кръговете около Делян Пеевски, илюстрирана чрез показателно мълчание по ключови строителни обекти.
Искането за оставка от кмета Васил Терзиев представлява опит от негова страна да защити своята автономност и крехък авторитет от проникването на задкулисни влияния. Следователно, този конфликт не е просто персонален или административен спор. Той е проява на фундаментален сблъсък за контрол над столичната администрация и се превръща в лакмус за способността на новото управление да се противопостави на дълбоко вкоренения модел на „овладяната държава“. Това е битка за самата същност на управлението в столицата.
