Емисиите от въглищните ТЕЦ в България намаляват най-бързо от 20 години насам. Данните на ИАОС за 2024 г. показват 21% спад спрямо 2023 г. и над 55% спрямо пиковата 2022 г. Климатека потърси за коментар експерта Георги Стефанов, който очерта причините зад тази рязка промяна и какво означава тя за българската енергетика и въглищните региони.
2024 г. беше важна година за българската енергетика. Последните данни за въглеродните емисии от кондензационните и топлофикационните ТЕЦ, публикувани от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) неотдавна, показват нещо, което до скоро изглеждаше почти немислимо: въглищният сектор у нас се свива и то с темпове, невиждани през последните две десетилетия. Общият обем на емисиите от всички ТЕЦ през 2024 г. е 11,56 млн. тона CO₂, което е 21% спад спрямо 2023 г. и над 55% спад спрямо 2022 г., когато България отчете исторически пик от 25,7 млн. тона CO₂.
Тази промяна не е резултат от внезапна политическа воля или ускорена декарбонизация „спусната отгоре“. Тя се дължи на пазарната реалност, която бързо пренарежда българската енергетика — често по-бързо, отколкото институциите успяват да реагират или политиците желаят да се случи.
Какво всъщност ни показват данните?
В периода 2019 – 2024 г., се очертава ясна динамика. Емисиите варират силно в зависимост от икономическите и пазарните условия:
- 2019 – 21 млн. тона
- 2020 – 16,3 млн. тона – пандемичен спад
- 2021 – 21 млн. тона
- 2022 – 25,7 млн. тона – енергийната криза в ЕС и скъпият газ връщат изгарянето на въглищата на максимум
- 2023 – 14,7 млн. тона
- 2024 – 11,56 млн. тона
- 2025 – експертните оценки прогнозират под 10 млн. тона
Данните говорят ясно и без да вземат страна. България е в период на ускорен спад на въглеродните емисии, въпреки традиционния политически популизъм по темата.
Тенденцията на рязко намаляване на емисиите от въглищната енергетика не просто продължава — тя се ускорява и през 2025 г. Първите месеци на годината вече показват още по-ниски нива на работа на въглищните централи, по-висок дял на ВЕИ в потреблението и рекордно висок нетен внос на електроенергия в определени периоди (заради предлагането на евтина ВЕИ енергия от други пазари).
Структурата на емисиите на парникови газове показва два важни извода:
- Българската енергетика все още е силно зависима от изгарянето на въглища.
- Всеки спад в производството на големите ТЕЦ води до осезаемо намаляване на нивата на националните емисии.
Разпределението на емисиите между различните ТЕЦ се вижда ясно на фигурата долу. Очевидно само няколко централи в Маришкия басейн генерират огромната част от общия въглероден отпечатък на страната.
Това е класическият 20/80 модел: около 20% от съоръженията са отговорни за около 80% от емисиите. По-малките ТЕЦ и топлофикациите също имат видим, но много по-скромен принос към въглеродните емисии. Там проблемът е друг – със замърсяване на въздуха с източници като серен диоксид (SO₂) азотни оксиди (NOₓ) фини прахови частици (PM10, PM2.5), и тежки метали и токсични елементи, които имат силно негативно влияние върху здравето на хората.
Разпределение на въглеродните емисии от кондензационните и топлофикационните ТЕЦ за 2024 г. Източник: ИАОС, Визуализация: Климатека
Защо въглеродните емисии намаляват толкова бързо?
Намалението на емисиите през последните две години не е резултат от затваряне на централи, а от комбинация от фактори, които променят начина, по който работи българската енергетика.
1) Високите цени на въглеродните квоти
Производството от въглища става все по-скъпо. Всяка произведена единица електроенергия носи значителен разход за емисии, който често обезсмисля работата на въглищните ТЕЦ.
2) Евтин внос на електроенергия
Румъния и Гърция често предлагат по-ниски цени на борсата. Когато е по-евтино да купиш ток, отколкото да го произведеш, въглищните централи естествено намаляват производството си.
Инсталираните фотоволтаици при бизнеса и домакинствата растат бързо. През светлата част на денонощието те изтласкват въглищното производство и тогава няма смисъл от произвеждането на тази енергия.
4) По-ниско потребление в индустрията
Със забавянето на икономическата активност — особено в енергоемките производства — общото потребление на ток намалява.
5) Ограничен режим на работа на големите ТЕЦ
Част от тези мощности се включват само при недостиг или в пиковите часове. Това ясно показва, че в България все още липсва достатъчно количество алтернативни източници, които да осигуряват стабилно и предвидимо производство на електрическа и топлинна енергия.
Геотермалната енергия – местен ресурс със стратегически потенциал
Геотермалната енергия е единственият възобновяем източник, който може да работи 24/7/365 и реално да замести базовите мощности като ТЕЦ и АЕЦ. Тя е местен ресурс, а технологиите за нейното използване в България и Европа са местно производство, което премахва зависимостта от внос на оборудване.
Освен това геотермалната енергия предлага и решения за охлаждане – т.е. комбинирано решение „3 в 1“, което представлява значително предимство спрямо конвенционалните мощности. Това е особено важно във все по-горещите периоди, когато потреблението на енергия за охлаждане вече надминава това за отопление.
Какво означава това намаляване на емисиите в европейски контекст?
България следва общата тенденция в Европейския съюз: между 2022 и 2023 г. въглищната генерация в ЕС спадна с над 30%, а у нас спадът беше дори още по-висок.
Но има една важна разлика.
Докато западноевропейските страни намаляват въглищата чрез ясни политики и дългосрочни стратегии — с планиран годишен спад на емисиите и паралелно изграждане на нови мощности — в България процесът протича основно под икономически натиск и без стратегическо планиране.
Бързото намаляване на въглищата има двойнствен ефект: от една страна ползите са очевидни — по-чист въздух, по-ниски емисии и по-ниски цени на електроенергията. От друга страна, ускореният преход без стратегия и ясен план създава несигурност за работещите и местните общности във въглищните региони, където хиляди домакинства разчитат на сектора, както и за бизнеса и цялостната икономическа среда.
Какво следва занапред?
През октомври т.г. България прие промени в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), с които беше въведен ориентировъчен „таван“ от 10,9 млн. тона CO₂ годишно. Възможно е в отделни години емисиите да останат над тази стойност, но ако текущата тенденция се запази, страната може да падне под този праг още през 2025–2026 г.
Европейските политики стават още по-амбициозни
Това неизбежно ще окаже допълнителен натиск върху въглищното производство. Предстои да влязат в сила няколко ключови промени.
На първо място е реформата на Европейската схема за търговия с емисии (ETS), която ще ограничи още повече правата за емисии и ще повиши цената на въглеродното замърсяване. Паралелно с това започва въвеждането на новата ETS2– разширена система, обхващаща емисиите от транспорта и сградите, което ще задълбочи цялостния натиск за по-бърза декарбонизация. Очакват се и нови изисквания по Закона за ограничаване изменението на климата, както и по-строги европейски цели за качеството на въздуха и климатичната неутралност.
Всички тези мерки оформят регулаторна рамка, в която ролята на въглищната енергетика ще продължи да намалява както по икономически, така и по нормативни причини.
Преходът към ВЕИ ще се ускорява
В България ръстът на соларните мощности е най-висок от всички технологии. Следващите години би следвало да има и повече вятърни проекти, батерии и гъвкави мощности. Очакваме и бум на термопомпите и геотермалните решения, като най-ефективния дял от ВЕИ сектора.
Въпросът не е „дали“, а „как“
Регионите, зависими от въглища, трябва да получат нови инвестиции, работни места и инфраструктура — иначе рискът от социално напрежение и политически популизъм остава висок.
Емисиите от българските ТЕЦ спадат рязко не защото България ускори климатичните политики, а защото пазарът вече не търпи скъпата, неконкурентна и замърсяваща енергия от въглища. Преходът е в ход — и колкото по-добре го управляваме, толкова по-справедлив и успешен ще бъде той за хората, бизнеса и за България, като цяло.
Транспортът е новото голямо предизвикателство
Експертните прогнози са категорични: 2025 г. вероятно ще бъде първата година в новата история на България, в която сектор „Енергетика“ ще падне на второ място по количество емисии, отстъпвайки водещата позиция на сектор „Транспорт“, който се превръща в най-големия източник на въглеродни емисии на секторно ниво.
Това е фундаментален повратен момент: страната ни навлиза в нова климатична и енергийна реалност, в която въглищните емисии вече не са основният проблем. Транспортът, особено автомобилният — се превръща в ключовото предизвикателство. Това ще изисква напълно нов подход към климатичните политики, качеството на въздуха, градската мобилност и инфраструктурата. В този смисъл спадът на емисиите от ТЕЦ е само началото на много по-дълбока трансформация, която ще определя икономическото и екологично бъдеще на България през следващото десетилетие.
Авторът Георги Стефанов е експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика. Ръководил е климатичната и енергийна програма на WWF България (2008–2021 г.) и е бил началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022–2023 г.). Има дългогодишен опит в европейските климатични политики, включително в процесите по Зелената сделка и декарбонизацията на индустрията. Университетски преподавател е от 16 години, докторант по регионално развитие на въглищните региони и основател на Коалиция за климата – България. Работи по финансови инструменти за ВЕИ и по интегрирането на геотермалната енергия в стратегическите документи на страната. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация геотермална енергия. Преподава от 2009 г в НБУ и от 2021 г. – в СУ.
