Мащабната руска инвазия в Украйна отвори потенциална златна мина за Владимир Арсениев.
75-годишният учен е шеф на московска фирма, която произвежда компоненти за комуникационни устройства, използвани от екипажите на танкове.
Когато руските танкове превзеха Украйна през 2022 г., бизнесът му беше залят с поръчки от отбраната, пише Ройтерс.
Неуспехът не беше опция. Позовавайки се на призрака на съветския диктатор Йосиф Сталин, руското правителство заплаши производителите на отбранителна техника с затвор, ако не изпълнят договорните си задължения.
До пролетта на 2023 г. фабриката на Арсениев изоставаше от графика за производство, а висшите мениджъри се караха, както показват интервюта с двама ключови играчи и съдебни документи.
Сергей Мосиенко, миноритарен акционер, каза, че е видял, че компанията няма да спази сроковете, и затова е подал сигнал. „Министерството на отбраната е клиентът“, каза той пред Ройтерс. „Те винаги са прави.“
С компанията на ръба на фалита, Арсенев влезе на Червения площад в Москва на 26 юли 2024 г. Извън Кремъл, близо до мавзолея на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин, той се обля с бензин и се запали.
Прекарал е седмици в болница с тежки изгаряния, каза той.
В разговор с Ройтерс от болницата Арсениев оспори, че договорите са в опасност, като заяви, че хора, които се опитват да го подкопаят, са изпратили неоснователни жалби до властите.
Според документи, публикувани на уебсайта на московските съдилища с обща юрисдикция, от началото на войната в Украйна най-малко 34 души са били подведени под наказателна отговорност за нарушаване на държавни поръчки в областта на отбраната. Сред тях са най-малко 11 шефове на компании и двама висши мениджъри.
Откакто руският президент Владимир Путин разпореди на войските да навлязат в Украйна през февруари 2022 г., производителите в страната увеличиха производството на артилерийски снаряди, ракети, танкове и дронове, надхвърляйки това, което Киев може да произведе или да се снабди от западните си съюзници. Но секторът е засегнат и от неефективност и корупция, което води до спираловидно нарастващи разходи, забавяния в производството и неизпълнени квоти, според Матьо Булеге, консултант в лондонския мозъчен тръст „Чатъм Хаус“, и редица други западни анализатори по въпросите на сигурността.
Отговорът на Кремъл – централизиране на решенията в Министерството на отбраната и държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и налагане на строги правила на изпълнителите – вреди на способността на компаниите да иновативни и да се модернизират, каза Булег пред Ройтерс.
Това вероятно няма да повлияе на способността на Русия да остане заплаха за Украйна и Запада в краткосрочен план, пише Булеге в статия от юли, но „ще затрудни Русия да поддържа конкуренцията с противниците си“.
В отговор на въпроси от Ройтерс, „Ростех“ отхвърли като „пропагандни митове“ всички твърдения на информационната агенция, свързани с „упадъка“ на руската отбранителна промишленост.
„Всичко е наред с руската отбранителна промишленост“, заяви Rostec в изявление в своя Telegram акаунт. „Нашите западни колеги могат само да мечтаят за темповете на растеж, които Rostec показва.“
В крайна сметка военните не получиха навреме необходимите им комуникационни устройства, според фирмата, която ги сглобява, Luch Factory, която е съсобственост на Rostec чрез верига от компании.
Това се дължеше отчасти на факта, че фирмата на Арсениев не е доставила компонентите в срок, се казва в годишния отчет на Luch за 2023 г., обвинение, което Арсениев отрича. От отчета не става ясно колко големи са били поръчките и колко дълго са били забавени. Директорът на Luch, Андрей Пестряев, отказа да предостави подробности.
Спор с правителството относно цената на компонентите на Volna е оставил фирмата без средства, заяви Арсениев.
Тонът, с който Кремъл се отнася към производителите, беше зададен от Дмитрий Медведев, бивш руски президент, който замества Путин като председател на Военно-промишлената комисия, органа, който контролира отбранителната промишленост.
На среща с лидери на индустрията през март 2023 г. той прочете телеграма от Сталин от Втората световна война, в която се посочва, че производител, който не е доставил оръжия навреме, ще бъде „размазан като престъпник“.
В основата на заплахата на Медведев е закон от 2017 г., който определя като престъпление, наказуемо с до 10 години затвор,
увреждането на договор за отбрана с цел лична изгода. Преди началото на войната на уебсайта на московските съдилища е регистрирано само едно съдебно преследване.
През септември 2022 г. законът беше изменен, за да се разшири списъкът с простъпки, които могат да бъдат преследвани. Сега той включва отказ да се подпише договор за отбрана или неспособност да се изпълни такъв, без в определени случаи да е необходимо да се доказва, че обвиняемите са търсили лична изгода.
През януари следващата година Путин призова държавните прокурори да „засилят контрола“ върху навременното изпълнение на поръчките за отбрана.
Сред тях е Сергей Крючков, бивш шеф на руска строителна компания, която спечели договори за изграждане на логистичен център за Федералната агенция за държавни резерви (Росрезерв), която управлява стратегическите резерви от храна, гориво и оборудване за използване по време на войни и национални извънредни ситуации.
Адвокатът му заяви пред съд в Москва през януари 2024 г., че ограниченията на свободата му „създават сериозни проблеми“ за способността на фирмата да изпълни 12 договора за отбрана, както показва съдебната документация.
Крючков е поставен под домашен арест през август 2023 г. и през юли е осъден на пет години и половина затвор по обвинение, че е нанесъл вреда на договори за отбрана, като е използвал пари, предоставени на неговата компания, за наемане на превозни средства, които не са посочени в договорите, показват документите. Те включват най-малко три спортни автомобила BMW.
Крючков твърди, че автомобилите са били за служебни нужди и че неговата фирма, GES-Montazh, е изпълнявала договорните си задължения. Той обжалва присъдата си, но резултатът е класифициран като поверителен.
Бившият омбудсман на Путин за бизнеса, Борис Титов, е поискал от прокуратурата да „проявява особена бдителност“ при прилагането на закона, като е посочил, че значителна част от случаите са за пропуснати срокове, което може да е неизбежно, съобщи руският вестник RBC през април 2023 г.
По това време украинските сили унищожаваха много руски танкове, които трябваше да бъдат заменени заедно с оборудването, като радиостанциите, които екипажите използват за комуникация.
Морозов се самоубива през февруари 2024 г., според руски законодател, цитиращ кореспонденция, която той твърди, че е получил от министерството на отбраната. В предсмъртно писмо, публикувано в блога му, се казва, че неговата единица страда от недостиг на оборудване, което Ройтерс не можа да потвърди независимо. Военните и министерството на отбраната не коментираха.
Системите за комуникация, за които пише Морозов, свързват слушалки и микрофони, вградени в каските на войниците, с радиостанцията на танк чрез превключващо устройство. Volna е била единствената фирма, произвеждаща електронни модули за превключващите устройства, според съдебни документи, свързани с нейните спорове с Luch, и документи, публикувани на руския държавен уебсайт за обществени поръчки.
Преди войната в Украйна Volna е произвеждала не повече от 5000 модула годишно, показват съдебните документи. Но след руската инвазия се наложило да се произвеждат много повече. През септември 2022 г. Volna подписала договори за доставка на повече от 50 000 модула на Luch през следващата година.
Увеличаването на производството десетократно било огромно предизвикателство, показват документите. Компанията трябвало да наеме персонал и да преструктурира производствените процеси.
Според документите Volna е получила аванси на стойност около 80% от някои договори. Но към април 2023 г. Volna е изостанала от производствения си план, според документи, свързани с отделен спор между компанията и нейния главен инженер по това време, Андрей Бучински.
Неидентифицирано лице от Volna е упрекнало Бучински за закъснението с променения план, което той е оспорил в съдебен процес като неоснователно. Съдът се е произнесъл в полза на Volna, като е заявил, че Бучински е предоставил плана навреме, но не го е подал в изисквания формат. Бучински е отказал да коментира решението.
Между март и май 2023 г. Мосиенко, миноритарният акционер, е изпратил писма до Rostec и Федералната служба за сигурност (ФСБ),
наследник на съветското КГБ, в които е заявил, че договорите са в опасност.
Жалбите на Мосиенко предизвикаха разследвания. Той показа на Ройтерс извлечение от писмо, което според него е получил от Министерството на отбраната, в което се казва, че военните прокурори разследват предполагаеми нередности при изпълнението на договорите. Той не сподели цялото писмо, позовавайки се на законите за защита на военните тайни.
Според Арсениев, проверките от различни власти са нарушили работата по поръчките, но те са били доставени навреме.
През септември 2023 г. Министерството на отбраната хвърли бомба: то съобщи на Арсениев, че намалява с почти половина сумата, която Луч ще плати за модулите на Волна, както показва документацията, свързана с споровете между двете компании.
След протеста си на Червения площад Арсениев заяви, че продължава да работи от болницата, за да реши финансовите и правните проблеми на фабриката, но без особен успех. Компанията му все още е на пазара, но е трябвало да съкрати персонала си, а поръчките й са много по-малко.
