Премиерът в оставка Росен Желязков и генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество Матиас Корман представиха официално доклада „Икономически преглед на България за 2025 г.“. Той засяга напредъка на България по пътя към присъединяването на страната ни към ОИСР.
България може да приключи процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до края на тази година, стана ясно по време на представянето на доклада.
Желязков отбеляза, че включването на страната ни към организацията е предпоставка за инвеститорския ни потенциал. Той посочи, че големите предизвикателства са свързани с конкурентноспособността, а оттам и с по-доброто образование, по-добрата инвестиционна среда, по-добрия пазар на труд. Към момента ни остава да затворим още седем досиета обясни премиерът в оставка Росен Желязков.
Въпреки честите смени на редовни със служебни правителства, присъединяването към ОИСР се е превърнало в надпартийна цел, отчетоха от организацията.
Корман посочи, че оценява високо работата на кабинета през последните 12 месеца за напредъка за присъединяването на страната ни към ОИСР. Той беше категоричен, че членството в организацията дава възможност за по-силен икономически растеж, по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт. България е постигнала значителен напредък, допълни Корман.
Жизненият стандарт в България се е доближил до този на страните членки на ОИСР, но още има какво да се направи, подчерта той. Генералният секретар на ОИСР посочи успехите на България:
разумна фискална политика
структурни реформи
усилия за подобряване на бизнессредата
повишаване на конкурентноспособността
присъединяване към Шенген
приемането на еврото.
Икономическият растеж през последните две години се дължи на вътрешното търсене и потребление, което се подпомага от ниски лихвени равнища, каза още Корман. Наблюдава се растеж на инвестициите. Те мога да се засилят с усвояването на европейски средства, заяви той. Българската продуктивност остава значително ниска в сравнение с другите страни от ОИСР. Инфлацията се е забавила, но все още е по-висока от тази на страните в еврозоната. Прогнозата е за стабилен растеж на БВП, но с леко забавяне. Очаква се бюджетният дефицит да бъде 3,9%, въпреки силната икономика. Това трябва да намали инфлацията и така да помогне за подготовка на натиска върху разходите.
Публичният дълг е сравнително нисък – 25% от БВП за 2025 г. Това се случва, въпреки натиска от бюджетни разходи. Очаква се този дълг да се увеличи до 26 на сто до 2050 г., затова е необходима по-дисциплинарана финансова политика, допълни генералният секретар на ОИСР. Очаква се пенсионният дефицит да остане над 4% от БВП до 2027 г. Бедността сред застаряващото население е по-висока, в сравнение с другите страни от ЕС. Социално-осигурителните вноски у нас са сравнително високи. Трябва да се насърчават мерките за оставане по-дълго в работната сила, за да се допринася повече за пенсионното осигуряване, посочи Корман. Средните данъчни приходи, които се губят заради сивата икономика, са 2% от БВП. Трудовата производителност, като продукт на работник, е по-ниска от останалите страни. България трябва да повиши това ниво, посочиха от ОИСР. Трябва да се засилят иновациите в производителността и да се увеличат инвестициите в изследване и внедряване. Необходими са по-ефектвни мерки срещу корупцията, които да установяват незаконни действия и да водят до по-високо ниво на съдебно преследване и присъди. В България корупцията е по-висока от средната за ЕС, допълни Корман.
Друг акцент е качеството на образованието. Резултатите по литература и математика са по-ниски при международните оценки, каза той. Необходими са инвестиции в училищната инфраструктура. Разходите за образование са ниски – 4,1% от БВП. В ОИСР средното процентът е 5,7. Препоръчва се отделянето на повече средства за образование.
Намаляване на въглеродните емисии – България вече изпълнява стандарта, каза Корман. Нужен е по-голям напредък до 2050 г. – намаляване на употребата на въглища, използването на възобновяеми източници на енергия, подновяване на автомобилния парк, инвестиции в обществения транспорт, подобряване на електропреносната мрежа и др.
В заключение – българската икономика наваксва и се доближава до средните жизнени стандарти в ОИСР, заяви Матиас Корман.
Министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова благодари на него и на ОИСР. Тя посочи, че представеният доклад отразява обективно икономическия напредък на страната. Според нея препоръките са балансирани и отговарят на икономическото развитие на страната.
Петкова отбеляза, че преходът от лев към евро е плавен и справедлив. Тя посочи, че страната ни е успяла да осигури устойчивост и стабилност са публичните финанси. По думите ѝ България е отбелязала икономически растеж от 3% през 2025 г. Финансовият министър твърди, че страната ни ще приключи годината с дефицит от 3,1%, като България е една от държавите членки на ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП. Към декември 2025 г. разплатените средства по ПВУ са 2,3 млрд. евро. Страната ни е получила второ и трето плащане по Плана. Правителството е постигнало увеличение на събираемостта на приходите и намаляване дела на сивата икономика. Друг успех на кабинета, който беше изтъкнат, е ефективното разходване на публичните средства.
По-късно Матиас Корман се среща с председателят на Народното събрание Рая Назарян. "Страната ни продължава активната работа по изпълнението на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и има амбицията да приключи присъединителния процес в рамките на 2026 г.", посочи тя. Председателят на парламента подчерта, че присъединяването към ОИСР е основен външнополитически приоритет на България, с който са ангажирани всички компетентни български институции. Това е надпартиен, национален приоритет, който присъства в програмите на политическите партии, отбеляза Рая Назарян.
Снимка: Пресцентър на Народното събрание
Председателят на парламента изрази благодарност за подкрепата и личната ангажираност на генералния секретар към процеса на присъединяване и подчерта отличното взаимодействие със Секретариата на Организацията. Назарян отбеляза, че ще разчитаме на тази подкрепа за успешното приключване на процеса по присъединяване, независимо от вътрешнополитическата динамика.
По думите на председателя на Народното събрание процесът на присъединяване на България към ОИСР е възможност за укрепване на демократичните институции и модернизация на управлението. Назарян посочи важната роля на парламента в хода на присъединителния процес, която включва ускорено разглеждане на законопроекти, които касаят изпълнението на препоръки на ОИСР. Тя подчерта, че само през последната година и половина парламентът е приел единадесет такива законопроекта за изменение и допълнение на съществуващото законодателство, последният от които през месец януари 2026 г. За важността на присъединяването на България към ОИСР свидетелства и създаването през май миналата година на Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР, в която членуват народни представители от всички парламентарно представени партии.
Председателят на парламента заяви, че българските институции остават твърдо ангажирани със запазването на макроикономическата стабилност и фискалната дисциплина. Рая Назарян изрази увереност, че ще продължаваме да работим за поддържане на предвидима и отговорна фискална рамка и отбеляза, че последователността в политиките и институционалната стабилност са основни предпоставки за насърчаване на инвестициите, икономическия растеж и повишаването на общественото доверие.
Тя каза, че страната ни работи и постига напредък по много от предизвикателствата, засегнати в препоръките на Икономическия преглед, свързани с повишаване на конкурентоспособността, инвестиции в иновации и човешки капитал, енергийния и цифровия преход, прозрачността и борбата с корупцията. Според нея тези усилия показват, че се движим в правилната стратегическа посока и това се отчита от ОИСР.
Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман заяви, че през последните 4 години има силна политическа подкрепа за присъединяване на страната към ОИСР и през изминалите 12 месеца се вижда осезаем напредък. По думите му правителството има желание да продължи да работи активно и той очаква положителни становища по приключване на прегледите по присъединяване в останалите 7 комитета. "Разчитаме на продължаващата подкрепа на Народното събрание и се надяваме на най-бърз напредък", подчерта той и допълни, че е добре, че представителите на политическите сили застават зад тази цел. "Ние сме ангажирани да постигнем успех в присъединяването на България към ОИСР и се надяваме да приключим този процес в рамките на 2026 г.", заяви Матиас Корман.
Снимка: Пресцентър на Народното събрание
ОИСР е утвърдена международна организация с водеща роля в изработването и прилагането на най-високи стандарти във всички ключови области като управление, данъчната политика, транспортна инфраструктура, селско стопанство, образование, дигитална икономика и иновации, климат и др. В ОИСР членуват 38 държави, сред които най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия. През 2022 г. България започна преговори за членство в организацията, като основна част от процеса е оценка, която прави всеки един от общо 25 тематични комитети на организацията.
