Повишаването на цените на редица стоки в търговските вериги е резултат най-вече от увеличени доставни цени, а не от спекулативни практики. Това заяви в обедния информационен блок по NOVA NEWS Зорница Русинова, която е председател на Икономическия и социален съвет и бивш министър на труда и социалната политика.
По думите ѝ в голяма част от извършените проверки контролните органи установяват, че търговците са повишили крайните цени вследствие на по-високи разходи по веригата на доставки. „Необходимо е по-задълбочено взаимодействие между Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, за да се проследи каква е причината за увеличението именно при доставните цени“, смята тя.
Русинова подчерта, че контролните институции работят активно както по сигнали на граждани, така и чрез планирани проверки. По думите ѝ ефективен резултат дава механизмът на съвместни проверки между различни институции, включително и Българската агенция по безопасност на храните, с цел да бъдат обхванати всички елементи от търговската дейност.
Тя обърна внимание и на ролята на гражданите като коректив на пазара. Според нея опитът от други държави членки на ЕС показва, че активното потребителско поведение в първите месеци след въвеждането на еврото води до саморегулация на цените. В някои случаи дори по-малки търговци са били принудени да върнат цените си обратно заради липса на клиенти.
Въпреки отчетения ръст на инфлацията, оценките на Европейската централна банка и Европейската комисия сочат, че преходът към еврото в България протича сравнително плавно. По думите на Русинова над 80% от левовия ресурс вече е изтеглен, а банковият сектор се е адаптирал бързо към промените. Тя допълни, че реалните икономически ползи от членството в еврозоната ще могат да бъдат оценени след няколко месеца, като първите по-осезаеми ефекти се очакват в туристическия сектор още през летния сезон.
Русинова обърна внимание и на липсата на редовно приет държавен бюджет. „Това създава неизвестност по отношение на политиките, които държавата може да реализира. Най-силно засегнати от ситуацията са хората с ниски доходи, тъй като държавата няма възможност да актуализира социалните параметри или да въведе нови компенсаторни механизми", смята тя.
