Масовото навлизане на изкуствения интелект ще доведе първоначално до съкращения на работни места при представителите на средната класа, натиск върху доходите и дефлационни процеси, преди икономиката да мине през рецесия и да се адаптира към новите технологии. Това ще постави под въпрос устойчивостта на социалните системи и ще наложи промени в данъчната политика от таксуване на доходите към корпоративните печалби. Темата коментира Ивайло Пенев, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“, в предаването „Светът е бизнес“ с Красимир Йорданов по Bloomberg TV Bulgaria.
През уикенда блог пост на Citrini Research чертае мрачен сценарий – повече безработица и спад на икономическата активност заради изкуствения интелект.
Пенев коментира, че повече хора и компании използват AI в работата си, а моделите стават все по-добри. Гостът очаква в първоначално повишаване на производителността, но това бързо ще свали цените и ще наложи съкращения.
„Повече производителност може да означава и по-ниски цени, което не винаги води до по-високи приходи. Това, което е факт, е, че тези модели могат да вършат за часове работа, която преди е отнемала дни или седмици. В софтуерния сектор вече виждаме стагнация на заплатите и хора, които остават без работа. Това се наблюдава и в България. Вероятно първият ефект ще бъде съкращения“, каза Пенев.
При подобен сценарий ще видим вълна от безработица, особено на „белите якички“ – висока средна класа, преди появата на нови работни места. Това ще удари потреблението, прогнозира финансистът.
„Първоначалният ефект може да доведе до по-сериозна дефлация и спад в икономиката.“
Според Пенев в момента се намираме в инфлационната фаза на изкуствения интелект поради огромните инвестиции в инфраструктура – чипове, памет, енергия, центрове за данни, а дефлационната фаза дойде с масовото навлизане на AI, който не взема заплата и не му се изплащат социални разходи. Това ще намали разходите на бизнеса и може да доведе до по-ниски цени
Влиянието върху финансовите институции
Ако това се случи, работници от средната класа ще се превърнат в рискови длъжници за банките през своите ипотеки, лизинги и кредити. Освен това подобно развитие ще доведе и до промяна в данъчните системи и паричната политика.
Държавите ще се окажат под натиск, ако много хора останат без работа за дълго. Социалните системи ще трябва да поемат този натиск, а застаряването на населението означава по-малко приходи в бюджета. „Вероятно ще се наложи преосмисляне на данъчната система и по-високо таксуване на корпоративните печалби“, смята Пенев, като развитие с тенденциите делът на заплатите в разпределението на брутния вътрешен продукт да спада, докато делът на печалите се увеличава.
„Мисля, че никъде по света политици и централни банкери все още не са отчели ефекта от изкуственият интелект. Може би една от причините е, че големите пробиви станаха в последните три месеца. Това е момент, в който вече държавни и корпоративни бюджети са били приети. Вероятно в средата на годината властите ще трябва да започнат да мислят какво следва оттук нататък“, каза Пенев.
Балон ли е изкуственият интелект? Какво ще се случи с компаниите от софтуерния сектор? Кои са следващите сектори, които ще станат жертва на AI и където е мястото на Европа в глобалната AI надпревара?
