Иран притежава природни ресурси за $ 27 трилиона (за своите 90 милиона души население). В богатствата на персийската държава, които според американския президент принадлежат на иранците, а не на режима, влизат нефт, газ, злато и 68 вида минерали, между които и така търсените напоследък редкоземни.
През 1987 г., когато Доналд Тръмп за първи път се шегуваше с идеята да стане държавен глава, той каза, че САЩ трябва да нападнат "ужасната, ужасна държава Иран и да превземат част от петрола им", припомня изданието "Бизнес инсайдър". Авторът Ноа Шахтман споделя и свой анализ в "Ню Йорк таймс", че "петролът не е единственото обяснение за все по-войнствените действия на Тръмп".
Иран е ключов играч в енергийната промишленост и минната индустрия със своите 6000 активни мини в 15 000 обекта. Това се посочва в разработка на Хагския изследователски институт за Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия.
Най-важната сфера за Техеран без съмнение е енергетиката. Резервите ѝ от природен газ са на второ място в света след Русия - 34 трилиона куб. м. Заедно с Катар притежава най-голямото находище, което включва около една трета от всички запаси на Земята - в офшорния басейн Южен Парс (наричан Северно поле в Катар). Производството на синьо гориво в двете части общо е около 1 млрд. куб. м на ден. В иранския сегмент е 265 милиарда куб. м на година.
Повечето от това количество влиза на вътрешния пазар заради санкциите от страна на Запада. Техеран не разполага с терминали за втечнен газ и изнася ограничени количества чрез тръбопроводи за Турция и Ирак. Оборотът се оценява на 5,2 млрд. долара годишно.
Другата ценна суровина на Иран е нефтът. Има 209 милиарда барела резерви, което означава трето място в света след Венецуела и Саудитска Арабия. Производството на петрол към началото на 2026 г. е около 3,3 - 3,75 милиона барела на ден - трети по големина производител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Израелското разузнаване следи изкъсо терминала на остров Харг, през който минават 90% от износа. Обработва около 1,5 милиона барела на ден. Наблюдава и всички нефтени съоръжения - находища, офшорни платформи, рафинерии, експортни терминали и тръбопроводи, разположени главно в южната и западната част на Иран.
Важен контрагент на нефт от близкоизточната страна е Турция, но споразумението между двете съседни държави изтича през юли. След израелските и американските удари регионалната енергийна инфраструктура е несигурна. Газопроводът Тебриз – Анкара засега функционира, но рискът от прекъсване е висок, което вече увеличи с 50% цените на газа в региона.
Ключов за иранския износ доскоро е бил Китай. Досега Пекин е купувал, но 25-процентните мита на САЩ спрямо търговските партньори на Иран са накарали Поднебесната империя да преосмисли стратегията си.
Американски петролни компании изявиха готовност да действат като стабилизираща сила в Иран с цел възстановяване на производството и модернизация на инфраструктурата. Още преди ударите Техеран изрази готовност да им предложи дялове в разработването на находища на нефт и газ. До това не се стигна, но цените на горивата скочиха, а акциите на ExxonMobil и Chevron се увеличиха. Проблемът е, че Ормузкият проток, през който минават над 20% от световния петролен трафик, на практика не работи.
Той е под контрола на Иран и свързва Индия с Русия и Европа, заобикаляйки традиционните пътища, но в момента кораби не преминават.
Всички тези ресурси се охраняват от Иранската революционна гвардия (IRGC) чрез нейните инженерни конгломерати. След американските и израелските удари и отговорите на Техеран част от производството е ограничено от съображения за сигурност.
С патрулиране около кладенците и рафинериите са заети сухопътните сили на гвардията, които поддържат постоянни гарнизони. Към тях е включено и подразделението "Басидж" - паравоенна доброволческа структура с клонове в почти всяко предприятие в Иран. То е съставено от въоръжени работници и охранители от персонала на нефтените компании. Задачата им е да осигурят вътрешната сигурност, следят за лоялността на служителите и предотвратяват протести и стачки, които могат да спрат добива. Третата структура, която се занимава с контрола, са Военноморските сили на революционната гвардия, тъй като голяма част от природния газ (Южен Парс) и петролните терминали се намират в морето. Те патрулират около платформите и осигуряват защита срещу нападения.
Подразделението "Ансар ол Мехди" пък е елитно звено, което охранява висши държавни служители и критична инфраструктура. От края на февруари части от това звено са дислоцирани около командните центрове на нефтената индустрия. След израелските и американските удари положението с контрола върху находищата изглежда различно. Увеличена е вътрешната охрана, за да се предотвратят саботажи и хаос. Военните звена в провинциите са получили заповед да действат автономно, което е довело до превръщането на нефтените полета в милитаризирани зони с денонощен патрул.
Способностите на външната охрана са намалели, защото има унищожена структура на противовъздушната отбрана, парализирани са и командните центрове на революционната гвардия в Техеран, което означава липса на централизирано ръководство и разузнавателна информация в реално време, съобщават израелски медии.
Същото се отнася и за над 30-те значими полета с редкоземни елементи, концентрирани предимно в централните и източните части на Иран. Те са много ценни в контекста на скорошната битка на страните в света да се освободят от монопола на Китай в това отношение. Общият обем на тези минерали в близкоизточната страна е около 85 милиона тона. Миналата година Техеран обяви, че е стартирала първия си завод за изолиране на всички 17 редкоземни елемента в много чист вид. Този сектор е все още в процес на проучване. Приложението им е във военното производство - на ракетни системи и дронове, за радари и заглушители, за оптика и лазери.
Нещо повече - износът на такива елементи може да заобиколи санкциите. Докато пътят на нефта може да се проследи чрез наблюдение на танкерите, то производителите на тези суровини минават през сложни, непрозрачни вериги за доставки, пише още в анализа на Хагския изследователски институт за Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия.
Те са много ценни за Иран като държава, която дава приоритет на отбраната и енергийната самодостатъчност. Така е независима от Китай като основен преработвател на тези минерали.
От 2015 г. близкоизточната страна започна производството на мишметал (смесена руда), съставена от 4 редкоземни елементи - церий, лантан, неодим и итрий. Първият играе основна роля при автомобилните конвертори за намаляване на вредните емисии и в стъкларската промишленост. Вторият намира приложение при батериите на хибридните коли, както и при лещи за камери и телескопи и като катализатор при рафинирането на петрол. Третият е важен за най-мощните постоянни магнити за генератори на вятърни турбини, твърди дискове на компютрите и при електромобилите. Последният се използва за създаване на фосфори за LED екрани, осигурявайки червен цвят, както и при високотемпературни свръхпроводници и лазери, в медицински устройства. Открити са и нови резерви в почва, богата на редкоземни елементи.
През 2023 г. фокусът на страната се измести от тях към ново откритие на 8,5 милиона тона запаси от литий, който е наричан "петролът на XXI век". Очаква се той като ключова суровина за производството на батерии за електромобили да генерира милиарди долари приходи. Находките позиционираха Иран като играч с висок потенциал в световната верига на доставки, допълват от Хагския изследователски институт за Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия.
Енергетиката не е цялото богатство на персийската страна. Добивът на злато е също важна индустрия. Там има над 320 активни златни мини с общ капацитет над 12 тона годишно.
Поради западните санкции Техеран рядко изнася кюлчета, но използва благородния метал за разплащания като бартер срещу внос на зърно и оръжие от Русия. Турция и Обединените арабски емирства пък служат за транзитни центрове, където иранското злато се претопява и после се пренася навсякъде по света.
През последните месеци властите в Техеран съобщиха за значително увеличение на златните си резерви с нови находища. Така като цяло запасите им са около 269 тона чисто злато.
Друг ресурс, който притежава Иран, е тюркоазът. Отличава се със специфичен наситен цвят, качество и твърдост. Основно се изнася в Индия, Югоизточна Азия и Турция. Цената му варира от 50 до 2500 долара на карат за изключително редки екземпляри. Общите приходи от този бизнес са около 300 - 400 млн. годишно, но се смята, че реалната сума е много по-висока, защото има и контрабанда на необработени камъни.
Страната е богата и на желязо (в топ 10 в света, осигурявайки ѝ материал за стоманодобивната индустрия), мед и особено важният за ядрената ѝ програма уран. Последните данни са за запаси от 4200 тона уран, което е около 3 пъти повече от предишни данни. Освен това към края на 2025 г. Иран е натрупал над 400 кг обогатен до 60% чистота, което според Международната агенция за атомна енергия за мирни цели (МААЕ) е достатъчно за производството на 10 ядрени бойни глави, ако се преработи допълнително.
След атаките в конфиденциален доклад от 27 февруари 2026 г. МААЕ за първи път официално посочи, че Иран съхранява част от тези запаси в подземни тунели в ядрения център в Исфахан. Анализи на сателитни снимки от февруари 2026 г. показват интензивно разкопаване и укрепване на входовете към тунелните комплекси в Исфахан и планината Коланг Газ Ла. Тези съоръжения са останали невредими.
Като изключим урана, Иран има най-големите резерви от цинк в света, който намира приложение в индустрията и строителството, в батериите, в каучуковата промишленост, селското стопанство, в медицината и здравеопазването, в козметиката и хигиената.
Всъщност голяма част от богатствата на Иран се дължат на геоложки процеси. Земната кора се е нагънала, а Арабската плоча е притискала седиментите на древния океан Тетис към Евразийската плоча, превръщайки ги в горива и ценни метали. Движението на земните блокове е изтласкало нагоре и древни слоеве сол, създавайки куполи, които са важни за петролната индустрия - солта служи като "капак", който не позволява нефтът и газът да се изпарят или да изтекат.
