70,6 млн. евро дава Министерството на иновациите и растежа за отбранителна техника. С тях ще се модернизират производствата на продукти, свързани с отбрана, или на изделия с двойна употреба. Такива са високопроизводителни компютри и микропроцесори, радарни системи, лидари, криптографски софтуер, дронове и други безпилотни апарати. Те могат да се използват както за разузнаване и наблюдение, така и за доставка на стоки, в земеделието или за правенето на снимки, видеа и филми.
Процедурата е част от програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП) и е в синхрон с политиките на ЕС за повишаване на възможностите на държавите членки в сигурността.
По нея могат да кандидатстват всички предприятия от секторите преработваща промишленост, информационни технологии или инфраструктура за информационни технологии, обработка на данни, хостинг, както и професионални дейности и научни изследвания.
Минималният размер на финансирането е 51 129 евро, а максималният – до 3,6 млн. евро. Безвъзмездната помощ достига 70%. Проектите могат да се изпълняват или в Югозападния район, закъдето са предвидени 14 062 500 евро, или в някои от останалите по-слабо развити региони, закъдето са насочени останалите 56 578 947,37 евро, но не и в двете едновременно. Със средствата могат да се купуват машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, както и патенти, лицензи и ноу-хау за подобряване на промишления капацитет. Предвижда се финансиране и за строително-монтажни работи, като то може да бъде до 50% от общите разходи по съответния проект.
Кандидатстването по процедурата е изцяло онлайн и продължава до 15 април.
Това е само едната от пет процедури по ПКИП, които министерството ще отвори през 2026 г. Те са на обща стойност 310 млн. евро.
До 27 май вече може да се кандидатства за внедряване на нови производствени модели по мярка на стойност 96,3 млн. евро. Почти половината средства от бюджета ѝ ще бъдат насочени към компании от по-слабо развитите региони на Северна България. Ще могат да кандидатстват микро-, малки и средни фирми. Минималният размер на финансирането е 25 хил. евро, а максималният – до 250 хил. евро за микро- и малките компании, а за средните - до 400 хил. евро. Безвъзмездната помощ ще е до 70%.
Със средствата ще могат да се купуват машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, патенти и др.
С 28,6 млн. евро пък ще бъдат подкрепени дружествата на територията на местни инициативни групи. Това са организации с идеална цел с определен териоториален обхват, които могат да получат бюджет за развитието на малки населени места. Те също ще могат да направят инвестиции в модерни машини, съоръжения или оборудване, специализиран софтуер с финансиране от 15,3 хил. евро до 128,34 хил. евро. Процедурата ще бъде обявена през второто тримесечие на годината.
Други 30 млн. евро ще бъдат насочени към микро-, малки и средни фирми за разработване или производство на чисти и ресурсоефективни технологии от критично значение. Минималният размер на финансирането е 76 694 евро, а максималният – до 3,579 млн. евро.
И през 2026 г. МИР ще продължи да подкрепя внедряването на зелени технологии в производствата с почти 83 млн. евро за закупуване на ново оборудване, машини и съоръжения. С тях компаниите трябва да намаляват отпадъците, да оптимизират използването на суровини, да увеличават дълготрайността на продуктите и т.н. Ще бъдат допустими и разходи за специализиран софтуер, патенти, лицензи или ноу-хау. Минималният размер на безвъзмездната помощ ще бъде 76 694 евро, а максималният – до 409 хил. евро.
Отделно Министерството на иновациите и растежа ще осигури допълнителни 40,8 млн. евро за подобряване на енергийната ефективност в още 1073 български компании. Инвестициите вече достигат 105,2 млн. евро. До момента по мярката бяха предложени за финансиране 1322 фирми. С допълнителните средства броят на подкрепените ще достигне 2395 – колкото са и всички одобрени дружества. Те ще получат между 15 000 и 50 хил. евро за закупуване на енергийно ефективно оборудване и съоръжения, с които да си осигурят собствено производство и съхранение на електроенергия
По другата оперативна програма, която се управлява от Министерството на иновациите - “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация”, предстоят осем процедури на стойност 114,53 млн. евро.
Малко над 11 млн. евро са предвидени за малки иновативни грантове за микро-, малки и средни фирми. Те ще могат да заявят финансиране за до две иновативни услуги, предоставени от доставчици на знание (висши училища или научни организации и инфраструктури).
Средствата са фиксирани – 7521 евро за една услуга и 15 хил. евро за две. Услугите са налични на специално разработена платформа (s2b.nacid.bg/home), която може да се използва свободно и за намиране на подходящите специалисти и съоръжения за провеждане на високотехнологични научни изследвания. Мярката ще е продължение на инвестициите през миналата година, от които се възползваха над 100 компании. Очаква се да стартира през първото тримесечие на 2026 г.
Към края на март ще се осигурят и близо 25 млн. евро за изграждане на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята.
Той ще даде възможност на България да се включи в европейски инициативи, но и да развие собствен капацитет за автономни сателитни наблюдения; да стане европейски доставчик на специализирани услуги в области като мониторинг на кризи, защита на критична инфраструктура, сигурни комуникации и навигация; да развие активно партньорство с индустрията.
В средата на 2026 г. ще бъде обявена мярка с бюджет близо 15,339 млн. евро. По нея ще могат да кандидатстват висши училища и научни организации за специализирано оборудване за подпомагане на изследователската дейност и трансфера на технологии и за създаването на тестова и експериментална среда за студенти и млади учени.
През втората половина на 2026 г. ще стартират и другите мерки за инвестиции в областта на трансфера на технологии, иновации и цифрова трансформация.
В ход е и процедурата “Развитие на национален модел за трансфер на знания и технологии”. По нея с близо 3,068 млн. евро в “София Тех парк” ще бъде създаден основният хъб за комерсиализиране на научни резултати, а със 6,136 млн. евроще бъдат създадени и т.нар. регионални офиси във висшите училища и научните организации в страната, които ще дават достъп до лаборатории, научни екипи и иновационни услуги.
Скоро приключи кандидатстването по процедурата за развиване на зелени и цифрови партньорства с университети и научни организации. Над 148 млн. европоиска българският бизнес - пет пъти повече от предвидените.
Проектни предложения подадоха 285 микро-, малки и средни компании. Ако бъдат одобрени, те могат да получат между 51 000 и 767 хил. евро. По процедурата ще се финансират тестване или утвърждаване на иновативни технологии и продукти, прототипи, моделиране или други тестове, бизнес планове, перспективи за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии и др.
През миналата година Министерството на иновациите и растежа намали сроковете за оценка и отпускане на средства почти три пъти, като част от процесите се извършват електронно.
