Модата от висок клас традиционно се свързва с блясък и усещане за лукс. Да притежаваш чанта на Louis Vuitton, шал на Hermès или тоалет на Chanel, се асоциира със сериозни финансови възможности. Зад елегантните бутици и изисканите витрини обаче стои практика, която изненадва мнозина – унищожаването на непродадени артикули, пише businessnovinite.bg.
На пръв поглед това звучи нелогично. Защо марка, инвестираща значителни средства в дизайн, изработка и маркетинг, би унищожила напълно годни продукти, вместо да ги намали или дари? Burberry, Louis Vuitton и Richemont (собственик на Cartier) са сред имената, попадали в новините заради унищожаване на стоки за милиони с цел да защитят имиджа си. Логиката зад това решение е тясно свързана със самата същност на лукса – оскъдност и контрол върху достъпа.
В свят на бърза мода и масово производство луксозните къщи се отличават чрез ограниченост и труднодостъпност. Ако непродадените продукти бъдат пуснати с големи отстъпки или в аутлети, възприеманата им стойност може рязко да спадне. Най-често те унищожават излишните наличности като ги изгарят.
Съществуват и допълнителни мотиви – борбата с фалшификатите и дори счетоводни съображения. Световният пазар на имитации засяга сериозно брандове като Prada и Chanel, а излишните наличности биха могли да улеснят нелегалните копия. В някои държави унищожаването на непродадени стоки позволява те да бъдат отчетени като загуба, което носи данъчни облекчения. През 2018 г. стана ясно, че Burberry е унищожила продукти за над 28 милиона паунда.
