Войната в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток разтърсиха глобалните енергийни пазари и върнаха на дневен ред един стар въпрос: готови ли са страните да залагат отново на въглищата? Отговорът е категоричен: шокът може да е реален, но паниката е преувеличена
Блокирането на протока лиши световните пазари от около една пета от търговията с втечнен природен газ (LNG), главно насочена към Азия. Цените скочиха, доставките станаха непредвидими. Япония, Южна Корея, Бангладеш, Филипините, Тайланд, Пакистан, Германия и Италия обявиха планове за увеличаване на въглищното производство или за преразглеждане на графиците за излизане от него.
Тези новини породиха вълна от заглавия за "завръщане на въглищата". Но данните не подкрепят тази теза. Анализ на Центъра за изследвания на енергетиката и чистия въздух (CREA), цитиран от Fortune, показва, че глобалното производство на изкопаеми горива е паднало през първия месец на войната.
Изгубеното от природния газ не е компенсирано с въглища — то е поето от възобновяеми източници. Слънчевата енергия е нараснала с 14%, вятърната — с 8%. Изключим ли Китай, въглищното производство дори е спаднало с 3,5%.
Какво показват реалните числа
Аналитичният център Ember е разработил "най-лошия сценарий" за 2026 г.: максималното увеличение на въглищната електроенергия може да достигне 175 тераватчаса, или 1,8% спрямо 2025 г. Три четвърти от този ефект идват от потенциално преминаване от газ към въглища в Китай и ЕС. За страните, чиито планове получиха най-широко отразяване — Япония, Тайланд и Филипините, Ember изчислява практически нулево въздействие върху реалното производство.
"Истинският риск от по-високо изгаряне на въглища идва не от връщането в експлоатация на стари мощности, а от локални превключвания газ-към-въглища в съществуващи централи, основно в Китай и ЕС", казва Дейв Джоунс, главен анализатор в Ember.
Освен това въглищата поскъпват успоредно с петрола — за всеки 10 долара повишение на суровия петрол, тонът въглища се оскъпява с 1 до 3 долара, тъй като добивът и транспортът зависят от дизела.
Структурният упадък продължава
Carbon Brief цитира Сузи Маршал от аналитичния център E3G: "Виждаме вероятно отложени затваряния и по-висока натовареност на съществуващи въглищни мощности като разбираеми аварийни мерки, но не и инвестиции в нови въглищни проекти. Евентуалното краткосрочно увеличение просто маскира дългосрочния структурен упадък."
Паралелът с войната в Украйна е показателен. Тогава мнозина прогнозираха трайно завръщане на въглищата в Европа. Вместо това, след пик през 2022 г., потреблението им в ЕС достигна историческо дъно през 2025 г.
Парадоксално, войната прави зелената енергия по-привлекателна. Докато цените на газа и нефта остават волатилни и геополитически уязвими, слънцето и вятърът не познават санкции и блокади.
Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) установява, че 91% от новите проекти в сектора вече са по-рентабилни от алтернативите с изкопаеми горива. В Югоизточна Азия, Източна Азия и Австралия търсенето на електромобили скача, тъй като потребителите търсят защита от горивния шок.
"Втори газов удар за по-малко от пет години затвърждава аргументите за възобновяемите енергийни източници като по-сигурен дългосрочен път", обобщава Кристин Шиърър от Global Energy Monitor, цитирана от Carbon Brief.
Le Monde добавя друго измерение: изграждането на енергийни стратегии върху вносни ресурси, концентрирани в няколко региона, означава приемане на структурна уязвимост. При всеки нов шок климатът отново се оказва жертвата.
