Интересно лято очаква българската електроенергийна система с 6650 мегавата солари и 3400 мегавата батерии. казва Димитър Зарчев, директор на Централното диспечерско управление (ЦДУ) на Електроенергийния системен оператор. Той и неговите служители са хората, от които зависи сигурността на снабдяването, или казано просто - дали ще имаме ток. Ние сме тук да гарантираме липсата на изненади, допълва Зарчев.
За първо лято сега в системата влиза такава голяма мощност от батерии и солариФотоволтаиците са колкото три аеца, а системите за съхранение - два блока и отгоре. Само че соларите произвеждат ток, когато има слънце, а батериите са с капацитет на зареждане и разреждане от 2 до 4 часа. От Електроенергийния системен оператор ги пресмятат средно по три часа и половина. Докато атомната централа е базова мощност с постоянно производство.
Първите батерии се присъединяват през септември миналата година, но в последните месеци това присъствие ударно се увеличава.
Тези 6650 мегавата соларни централи се включват в електроенергийната система в светлите часове на деня. Тогава произвеждат ток, който понякога е повече от товара на електроенергийната система, като например на 11 май (виж графиката).
На тази дата големите батерии в режим на зареждане са могли да “погълнат” половината от електроенергията на фотоволтаиците, а след това да я “разредят”, когато цената ги устройва.
Всъщност моделът на производство на ток от слънцето се променя бързо. Няколко години инвеститорите в солари губеха през топлите месеци заради прекомерното насищане на пазара с електроенергия. Тогава цените падат до нулеви, а в някои часове и отрицателни, тоест плаща се, за да се вземе токът, който е произведен
И сега, най-вече през уикендите, е така. Това стана причина всеки, който строи фотоволтаична централа, да я връзва със системи за съхранение. Така се складира електричество в часовете с ниски цени и се търгува в пиковите вечерни часове.
Бизнесът с батерии се разви и от схеми за подпомагане по плана за възстановяване, моделът се оказа ефективен и интересът беше голям. Съхранението на ток бе подпомогнато с близо 1 млрд. евро, а към тази сума инвеститорите са добавили още толкова. Така България се оказа бързо развиващ се пазар за съхранение. Страната ни с 3400 мегавата батерии е на първо или второ място в Европа по капацитет за съхранение - 10% от потреблението за денонощие през зимата и 20 на сто през лятото.
През студените месеци те се зареждат през нощта, защото цените тогава са по-ниски, а в сутрешния и вечерния пик на потребление, когато токът е по-скъп, го продават.
В началото при включването на големи системи за съхранение на електроенергия е имало проблеми, казва Зарчев. Имало е моменти, в които напрежението пада, а когато спре режимът на зареждане - да се качва. Но постепенно операторите на системите се научават да не създават тази “конвулсии”.
Според шефа на ЦДУ батериите са пазарен актив, а не производствени мощности като конвенционалните и ВЕИ технологии. Но имат положителна роля, защото балансират системата. Имаме ги на разположение като активи, когато трябва да балансираме системата при големи отклонения в активната мощност, казва Зарчев.
Въпреки батериите, които разреждат в пиковото потребление, не се забелязва поевтиняване на тока на борсовия пазар в тези часове. За първите четири месеца на годината средната цена е 111,11 евро
През април е била 90,99 евро за мегаватчас, има намаление спрямо март с 12 на сто.
И въпреки че токът от слънце на моменти достига дял от 59% от цялото производство, и наличието на батерии, България може да има затруднения през идващата зима, защотго спря още една въглищна централа - “AES Гълъбово”.
От Националната енергийна камара твърдят, че така страната ни се лишава от 600 мегавата мощност, която работи с местни въглища, и се поставя под риск устойчивостта на електроенергийната система. А към момента не е осигурен алтернативен източник на генериращи и системни услуги.
Другата американска централа - “КонтурГлобал”, направи по плана за възстановяване през май 2025 г. една от най-големите батерии за съхранение на ток с мощност 202 мегавата и капацитет за съхранение 500 мегаватчаса.
Държавният тец продължава да работи
През миналата седмица Върховният административен съд отмени дерогацията на МОСВ за държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която позволява изпускане на серен диоксид. И се появиха тълкувания, че централата трябва да спре. Тя обаче продължава работата си, в противен случай страната ще остане без ток.
България е в една синхронна зона с другите електоенергийни системи в Европа и на Турция. Това означава, че централи, които произвеждат електроенергия, са в паралел и на една честота. “Когато имаме система, която работи синхронно, то е като пътна инфраструктура, по която всеки може да ходи, където си иска. И ако има смущения, отпадане на мощност, авария, в първия момент след смущението се задействат синхронните генератори, защото са директно свързани с товара на системата”, обяснява Зарчев. После идва първичното регулиране пак от тях, след което идва възстановяване на търговските графици.
Тази възможност я имат конвенционалните централи - ядрени, водни, въглищни или газови. Соларите, вятърните централи и батериите не могат да реагират в такива ситуации. Емблематичен пример е Испания, където през миналата година токът угасна, защото съотношението е било 80% фотоволтаици и 20% конвенционални централи. Така че за всяка система е изчислен минимален запас на устойчивост, за да не угасне, а той идва от конвенционалните централи. За сигурността българската система трябват поне 4 големи блока.
