Ръст от под 1% на стоките от т.нар. малка потребителска кошница на месечна база през май, отчитат от КНСБ. През май спрямо април то е с 0,8% и достига стойност от 61, 51 евро. От юни миналата година обаче основните стоки са поскъпнали с 8,3 на сто, като сред стоките, повишили най-много цените си, са хлябът, пилешкото месо, както краставиците и доматите.
„През юни 2025 г. малката потребителска кошница е представлявала 56,80 евро, а сега цената вече е 61,51 евро. Това е нарастване с 4,70 евро. След декември цените скачат повече. Най-висок ръст се наблюдава при доматите - с 45,6 процента, и краставиците – 72,5 процента. Това се дължи на сезонния фактор”, посочи Виолета Иванова от КНСБ.
Нарастването се отразява негативно върху основните разходи на домакинствата, защото макар и минимално, при натрупване за по-дълъг период от време се отразява на покупателната способност на потребителите, посочват от синдикатите.
Това налага засилен мониторинг и предприемане на мерки за ограничаване на възходящия тренд при основни стоки и подпомагане на домакинствата с ниски доходи, допълват оттам.
Гражданите изразяват негодуванието си от високите цени. Някои споделят, че само през последните месеци цените на основните хранителни продукти са си вдигнали двойно.
Хляб „Добруджа", например, поскъпва с 11% заради по-скъпите горива, растящи цени на тока и по-скъпото брашно. „Поскъпването на хляба е тревожно, защото той е нееластична стока, тоест масов продукт, който не може да бъде заместен с друг и всекидневно присъства на трапезата на българските домакинства. Това води, естествено, до влошаване на качеството на живот на нискодоходните домакинства и понижаване на техния жизнен стандарт”, отбеляза Виолета Иванова от КНСБ.
Според хлебопроизводителите се очаква ново вдигане на цените, ако не бъдат проведени мерки за ограничение на цените както на енергоносителите, така и на суровините.
Само от началото на годината бензинът е поскъпнал с над 20 на сто, а дизелът - с над 42%. От КНСБ предлагат да се въведе безплатен транспорт за уязвими групи като пенсионери и ученици. И още - да се гарантира, че след юли цената на тока за домакинствата няма да скочи драстично.
„От 1 юли трябва да излезем всички на свободния пазар. Това казва в момента действащият закон. Какво значи това? Средната разлика между цената за бита и средната цена за година назад на борсата е 19%. Тоест, ако няма мерки на правителството да запазим цената от 71,6 евро за мегаватчас, това значи от 1 юли да вдигнем цената за бита с 19%”, обясни Пламен Димиторов от КНСБ.
Колкото до предстоящата бюджетна процедура, от КНСБ настояват, ако има съкращения, то те да са до 5%. „5% разбирайте заедно с незаетите бройки, а срещу тях 5% увеличение на заплатите, за да може в крайна сметка да покрием поне инфлацията”, уточни Пламен Димитров.
Икономистът доц. Щерьо Ножаров коментира в ефира на NOVA NEWS как може да бъде овладяна инфлацията и кои всъщност са работещите мерки в тази посока. „Проблемът идва по-скоро от високите неравенства в България. През последните пет години страната ни остава с коефициент на Джини от около 38% при средно ниво за Европейския съюз от 30%. Това означава, че най-бедните хора отделят между 60 и 70% от доходите си за хранителни стоки. Именно това е същинският проблем. Мерките, предлагани от КНСБ, не са показали траен ефект никъде. Те дават за пример няколко държави, но там подобни политики са действали не повече от седем-осем месеца и не са довели до реални резултати“, посочи той.
„Що се отнася до таваните на цените, във Франция и Румъния те бяха въведени само за три месеца. В Хърватска и още няколко държави първоначално мерките бяха безсрочни, но още около деветия месец стана ясно, че водят до дефицити и започна процес по тяхната отмяна. В момента никъде не съществуват подобни тавани в този вид, в който се предлагат у нас. При всички случаи подобни мерки биха довели до негативен резултат - освен дефицити, те ще изгонят малките и средните търговци от пазара и сектора ще се монополизира. Ако приложи мерките по начина, по който са предложени от КНСБ и министъра на земеделието, правителството на практика ще бетонира именно проблема, срещу който твърди, че се бори“, заяви той.
По думите му държавата трябва да контролира входа на отраслите. Освен това е необходимо да подобри логистиката и да инвестира в логистични центрове, за да могат земеделските производители по-лесно да достигат до пазара. На следващо място трябва да се работи за повишаване на производителността на труда, посочи той.
