Малко преди 1 часа сутринта в четвъртък, 9 април 2026 г., през прозореца на израелския ресторант „Еклипс" в Мюнхен бяха хвърлени запалителни бутилки и опожариха залата за хранене. По това време в заведението нямаше никого. Няколко дни по-късно в интернет се появи видеоклип, показващ нанесените щети, както и логото на неизвестна досега група, наричаща себе си „Движение на ислямската десница". Неизказаното послание: следващия път може да има убити.
Какво означава името „Асхаб ал-Ямин"?
Буквално името „Асхаб ал-Ямин" означава „Спътници на дясната страна" или „Хората на дясната страна", но тук не се има предвид дясното в политическия смисъл, а религиозна ориентация, свързана с добродетелта или справедливостта.
Охад Мерлин, изследовател по въпросите на Близкия Изток и Северна Африка в регионалната програма на фондация „MIND Israel", обяснява, че името вероятно е извлечено от аяти( текст) от Корана - изразът „асхаб ал-ямин" се среща в сура „Ал-Вакиа".
Копие на емблемата с пушката
Емблемата на групировката изобразява вдигната ръка, държаща пушка, насочена надясно, а зад нея е изобразена земното кълбо. Този дизайн съдържа символи, подобни на емблемите на въоръжени групировки, свързани с Иран, като „Катаиб Хизбула" в Ирак, „Хизбула" в Ливан и Иранската революционна гвардия.
Логото на „Асхаб ал-Ямин" включва конкретно оръжие – полуавтоматичната съветска пушка „Драгунов", която е популярна сред някои групи в Близкия изток, но е по-малко разпространена в Европа, докато други групи в този кръг обикновено използват символични версии на автомат „Калашников".
Движението „Асхаб ал-Ямин" изглежда като нова въоръжена организация. Още в ранния етап Федералната служба за защита на конституцията на Германия (германските вътрешни разузнавателни служби) заподозря, че зад атаките може да стои „иракска шиитска мрежа". Германските следователи смятат, че - командир в "Хизбула", който бе арестуван в Истанбул и отведен в САЩ, е поддържал връзка с широка мрежа от поддръжници в Германия. Американското разследване потвърди тази оценка. Те описват шиитската организация „Асхаб ал-Ямин" като прикритие за въоръжена структура, свързана с ливанската „Хизбула" и Иранската революционна гвардия , които са включени в списъците на терористичните организации на САЩ, Европейския съюз и други страни.
В началото на войната с Иран мнозина очакваха режимът да активира отдавна съществуващите „спящи клетки" в чужбина. Вместо това се появи по-опростен и лесно заменим хибриден оперативен модел, който се фокусира върху прикриващата организация „Движение на привържениците на ислямската десница (HAY I)". Този модел разчита на рекрутиране на неидеологически настроени местни жители – предимно младежи с леко криминално минало – чрез неофициални канали, свързани с икономиката на временната заетост, в приложенията „Snapchat" и„Telegram". На вербуваните се предлагат скромни парични стимули в замяна на прости актове на насилие и терор срещу еврейските общности и символични цели в Европа, като се използват леснодостъпни материали. Въпреки че досега няма загинали в резултат на тези инциденти, те постигнаха осезаеми психологически и медийни ефекти.
Според анализ, изготвен от Международния център за борба с тероризма (ICCT) – изследователски център със седалище в Хага – „няма известни признаци, нито в интернет, нито извън него, за дейността на „Ислямската десница" преди 9 март, когато публикация на групата беше разпространена в канал в приложението Telegram". Оттогава твърденията и публикациите на групата се разпространяват в канали в Telegram и X (по-рано Twitter), принадлежащи на милиции и медии, лоялни към Иран.
Експертът по борба с тероризма и директор на Международния център за борба с тероризма Томас Ренард заяви: „По отношение на цифровия отпечатък има ясна близост с проиранската киберсреда." Не става въпрос само за това, че тези канали публикуват или препубликуват тези твърдения с изображения, а че синхронизацията на публикуването им сочи наличието на някаква координация.
Ренард заяви пред CNN: „Има много признаци, които сочат, че тази група не е истинска. В момента все още сме в етап на спекулации. Но има сериозни индикации, че това може да е подкрепено от чужда държава, като Иран е начело в списъка".
Арабските правописни грешки в логото на групата и във видеоклиповете, публикувани в новия ѝ акаунт в приложението Telegram, накараха анализаторите от Международния център за борба с тероризма (ICCT) да предположат, че това не е професионална и независима терористична организация, а вероятно фасада за операция, координирана от Иран.
Експерти по борба с тероризма твърдят, че тези атаки по своята същност наподобяват т.нар. руски „хибридни операции" в Европа, при които руски агенти вербуват хора чрез интернет за терористични атаки. Често тези атаки се извършват от лица, които не са руски граждани, срещу незначителни суми и без пълна информация за целите.
Ренард продължава: „Това е моделът, който Русия усъвършенства през последните няколко години. Изглежда, че Иран сега следва подобен модел". Иран отдавна използва методи на хибридна война чрез подкрепа за други въоръжени групи.
Вероятно ще се разкрие повече информация след като полицията и антитерористичните власти проверят устройствата на задържаните заподозрени.
Марта Търнбул, директор на Европейския център за високи стандарти в борбата с хибридните заплахи (Hybrid CoE) – организация, занимаваща се с укрепването на сигурността в европейските държави и страните от НАТО – заявява: „През последните две години заплахата за Европа, свързана с Иран, се е увеличила значително". Тя сочи примери за агресивни действия и неуспешни опити за убийство в Холандия, Швеция и Испания.
„Движението на ислямската десница" може да се разглежда като представител на иранския режим, тъй като неговите методи съответстват на традиционния подход на Техеран да използва престъпници, банди и местни елементи за извършване на актове на насилие с цел прикриване на собственото си участие. От началото на войната групата пое отговорност за седемнадесет инцидента в седем европейски държави, което показва нейния географски обхват, оперативната ѝ координация и добре обмислените ѝ тактики с ограничени щети – характеристики на модела на хибридна война, който се практикува и изнася от Иранската ислямска революционна гвардия. Това представяне далеч надхвърля всичко, което би могла да постигне всяка истинска нова „народна група" в такъв кратък период. Бързото раздухване на твърденията за „Ислямското движение на десните" в мрежите, лоялни към Иран и „оста на съпротивата" – особено при липсата на участие на сунитски джихадисти – сочи още повече към ролята ѝ на ирански агент.
Адриан Штуни, главен изпълнителен директор на „Shtuni Consulting LLC" и асоцииран сътрудник в Международния център за борба с тероризма, пише в доклад, публикуван от Института във Вашингтон: „Въпреки арестуването на някои членове на движението, групата продължава да достига до лесни цели и да използва канали за вербуване в интернет, които осигуряват постоянен поток от местни бандити, които могат да бъдат жертвани.
„Движението на ислямската десница" се съсредоточава върху еврейските квартали в цяла Западна Европа, като Лондон беше считан за основен център (седем инцидента), а холандските градове Ротердам, Амстердам и Нийкерк – за тестови полета за първоначалните операции. Ранните атаки са свързани също с Белгия (Лиеж, Антверпен), Франция (Париж), Германия (Мюнхен), Гърция (неуточнено място) и Северна Македония (Скопие). Изборът на конкретните цели е бил както символичен, така и психологически - пет синагоги (Лиеж, Ротердам, Скопие и две в Лондон) и различни други обекти, свързани с евреите или с Израел (като училища, обществени сгради и медицински услуги). Има и отличителни второстепенни цели (като американски финансови институции и ирански опозиционни медии). Акцентът продължава да бъде поставян повече върху сплашването и провокацията, което улеснява създаването на бърза визуална пропаганда.
Експерти по въпросите на тероризма предупреждават, че все още е рано да се изключва опасността от ирански терористични атаки и саботажи, извършвани чрез въоръжени проксита, екстремисти или престъпници.
Матю Левит, ръководител на отдела за борба с тероризма и разузнаване във Вашингтонския институт за политика в Близкия Изток, счита, че Иран иска да отмъсти за това, което иранските лидери многократно са описвали като „агресивна война".
Той заявява: „В контекста на войната Иран иска да увеличи цената за САЩ, Израел и всяка друга страна, която счита за участник в нея".
Експерти и служители разследват отблизо повече от дванадесет атаки в Северна Америка и Европа през последните два месеца, за да установят дали те са част от кампанията на Техеран за отмъщение срещу САЩ и Израел заради убийството на голям брой от военните му лидери и унищожаването на военните му обекти и инфраструктура.
Левит казва, че притеснението е, че иранците използват „малки атаки", за да „оказват натиск върху демократични общества като САЩ".
Във Вашингтон служител от Министерството на отбраната, който от десетилетия проучва заплахите от Иран, казва, че американското правителство следи отблизо дали Техеран стои зад тези атаки или това са групи или лица, действащи самостоятелно.
Спящите клетки
От 1984 г. насам всички американски администрации определят Иран като държава, подкрепяща тероризма. Техеран е използвал терористични атаки, саботажи, нерегулярни войни чрез въоръжени прокси сили и атентати, за да укрепи влиянието си в Близкия изток, да подкрепи съюзниците си и да нанесе удари по противниците си.
Мощната Иранска революционна гвардия и нейното външно крило „Корпус на Кудс" управляват широки мрежи от въоръжени проксита, агенти и спящи клетки за провеждането на такива кампании. Колин Кларк, изпълнителен директор на „Софан" – изследователски център със седалище в Ню Йорк, фокусиран върху въпросите на тероризма, счита, че заплахата от иранските спящи клетки е реална. „Основният проблем със спящите клетки е, че не знаем за тяхното съществуване, докато не започнат да действат", каза той.
На 15 май Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу Мохамед Бакир Ал- Саади за планиране на около 20 атаки срещу еврейски институции в Европа и Северна Америка като част от иранска отмъстителна кампания. Той беше арестуван в Турция, предаден на американските власти и ще бъде съден в Ню Йорк. 32-годишният Саади се смята за лидер на иракските „отряди на Хизбула", които са свързани с иранския „Корпус на Ал-Кудс". В обвинението срещу него се посочва, че той е стоял и зад "Движение на ислямската десница", група, която досега не беше известна и за която се подозира, че е свързана с повечето атаки и заговори в Европа.
През годините Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ е арестувало няколко членове на „Хизбула" - съюзникът на Иран, които са признали, че са част от спящи клетки в САЩ. Ливанската шиитска въоръжена групировка е класифицирана като терористична организация от САЩ и съюзническите западни държави.
Кларк казва, че това е доказателство, че Иран вероятно все още разполага със спящи клетки. Той добавя: „Коя е червената линия, която ще ги подтикне да активират и използват тези способности? Вероятно запазват тази възможност в случай на някакъв вид американска сухопътна инвазия".
Иран е изобразил американската инвазия в шиитски религиозен език. Техеран изпитва особена горчивина поради убийството на 86-годишния ирански лидер Али Хаменей по време на Рамадан.
В изявление на революционната гвардия , направено малко след убийството на Хаменей в началото на войната през март, се казва: „Врагът трябва да знае, че щастливите му дни са приключили и че вече няма да е в безопасност никъде по света, дори в собствения си дом".
В знак, че външните операции на Революционната гвардия продължават да бъдат активни, Турция, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Азербайджан, Кувейт и Катар обявиха, че са разгромили терористични клетки, свързани с Иран, от началото на войната.
Насилието срещу еврейски и израелски обекти и лица, както и срещу ирански опозиционери, се засилва. След нападение с нож, при което двама евреи бяха ранени в края на април, Лондон повиши нивото на терористична заплаха до „много високо", което означава, че терористично нападение е неизбежно.Дейвид Джоунс, бивш британски министър от Консервативната партия, изразява загриженост от вероятността Иран да се опита да започне кампания за подривна дейност в Запада, като запази възможността за отричане.„Най-опасното тук е неяснотата и възможността за отричане", каза той. И добави: „ Вероятно този модел на спорадични терористични дейности ще продължи".
На фона на ескалацията на антисемитските атаки в Лондон, столичното полицейско управление разположи над 100 служители от отдела за борба с тероризма, за да защити еврейските общности в града от „някои от най-високите нива на престъпления от омраза, както и от терористични заплахи и заплахи от враждебни държави". През октомври Кен Маккалъм, шеф на британската вътрешна разузнавателна служба MI5, заяви, че неговата служба е проследила повече от 20 „смъртоносни заговора, подкрепяни от Иран, само за една година".
През юли САЩ, Великобритания, Канада, Франция и още 10 европейски държави заявиха, че ескалацията на иранските заплахи и атаки срещу лица в Европа и Северна Америка представлява „явно нарушение" на техния суверенитет. Джонс заяви: „Най-голямата опасност в момента е да не се разпознаят моделите и методите, които Иран използва в терористичната си дейност".
Наемни убийци - руски модел
Ферзан Табит, експерт по иранските въпроси в Женевския институт за висши изследвания, твърди, че радикалните лидери в Техеран вече активно използват пропаганда и електронни средства, като приложения за криптирани съобщения, за да вербуват хора или да осъществяват връзка с престъпници.
Той разкрива: „Те се опитват да вербуват хора, мотивирани от идеологически убеждения и по-трудно откриваеми, за да извършват атаки по стратегията „вълк единак". Кларк, директор на центъра „Соуфан" в Ню Йорк, е съгласен с тази теза, като допълва, че Иран следва руския модел за наемане на престъпници за извършване на саботажи, убийства и терористични атаки. Левит също счита, че Техеран се ориентира към този вариант с нисък риск, тъй като подобни атаки са лесни за изпълнение и могат да бъдат убедително отречени. Той каза: „Те не струват много пари, нито струват много в дипломатически или политически план".
Табит добавя, че западните разузнавателни служби вече са започнали да забелязват увеличение на тези опити. Той казва: „Тези усилия все още не са постигнали голям успех, но за съжаление може да го видим в бъдеще поради нарастващия брой на тези опити".
