Четири ключови признака са надежден индикатор, че дадена храна трябва да се изхвърли, а не да се опитва да бъде използвана: видима плесен, лигавина, изтичаща течност и силна или кисела миризма. Всеки от тях може да сигнализира за опасно замърсяване, което води до хранително отравяне. Другите признаци на стареене - набръчкване, покафеняване и изсъхване - обаче не означават непременно, че храната е опасна, сочи научен анализ.
Много плодове и зеленчуци могат да се използват въпреки видимите признаци на стареене. Покафенелите банани са подходящи за печива и смутита, а набръчканите ябълки - за задушаване и печене. Омекналите зеленчуци могат да се вложат в супи и пюрета, а листните зеленчуци могат да възстановят свежестта си чрез накисване в ледена вода за поне 30 минути. При картофите трябва да се внимава за позеленяване или покълване, тъй като те съдържат природни токсини.
При зърнените продукти наличието на плесен по хляба налага задължителното му изхвърляне, тъй като тя се разпространява лесно в порестите храни. Изсъхнал хляб без плесен обаче може да се препече или да се превърне в галета. Остатъчен ориз и паста трябва да се съхраняват в хладилник и да се затоплят до поне 60°C, а всякакви остатъци, престояли повече от два часа при стайна температура, трябва да се изхвърлят.
При млечните продукти се препоръчва изхвърляне след изтичане на срока на годност. Меките сирена с плесен трябва да се изхвърлят изцяло, докато при твърдите сирена засегнатите части могат да се отрежат с достатъчен запас. Правилното съхранение на всяка храна е от ключово значение за удължаване на срока ѝ на годност и избягване на разхищение.
