Нищо не можем да направим занапред, ако не сме заедно и няма диалог. Трябва да доизградим Югоизточна Европа като зона на стратегическа свързаност чрез ускорено развитие на транспортните, енергийните и дигиталните коридори, като настояваме пред ЕС за конкретна програма за сближаване на нашите страни. Трябва да засилим регионалната координация в областта на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и реакцията при кризи и природни бедствия.
Това заяви президентът Илияна Йотова на форума на високо равнище на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), който се проведе в София. Това бе заключителният етап от българското председателство на ПСЮИЕ, което страната ни пое миналата година от Албания, а сега Илияна Йотова предаде на румънската външна министърка Оана Цою. Форматът обединява 13 държави - Албания, България, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Румъния, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора.
"Преди 30 г. България създаде ПСЮИЕ, днес разбираме колко важен е този формат за намиране на решения за многобройните проблеми в региона, колко много е направено през тези години", каза Йотова.
Тя постави акцент върху необходимостта от развитие на
регионални програми за млади хора,
научен обмен, иновации и технологично сътрудничество. "Крайно време е да излезем от донорската си функция. Хиляди млади хора, добре образовани в нашите университети, с талант, напускат нашите страни, защото отиват там, където има ускорено развитие", каза Йотова.
"Днес нямаше нито една излишна дума. Позволих си да им разкажа за един български филм - "На кого е тази песен" на режисьорката Адела Пеева - там една песен носи различни имена, но е с еднакъв текст и музика за всяка от страните в нашия регион. Това е и голямата цел на ПСЮИЕ - да обединяваме региона си, защото само така можем да оставим добро наследство на младежите, които идват след нас", заяви Йотова.
Самата среща бе закрита за медиите. При старта президентът Йотова изброи важните за региона проекти, по които страната ни работи, като Коридор №8, който ще свърже България, Северна Македония и Албания.
Според Йотова Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността, а войната в Украйна показа, че този регион не може да бъде разглеждан като периферен за европейската сигурност. "България залага големи очаквания на развитието на Дунавската ос - спешно се нуждаем от още един мост на Дунав между България и Румъния, както и връзката Силистра - Кълъраш", каза президентът. Открои ключовата роля на газовия интерконектор с Гърция и изграждането на газовите интерконектори и терминалите за втечнен газ в тази част на Европа, както и огромното значение на Вертикалния газов коридор.
30 г. след създаването си ПСЮИЕ трябва да има нова обща цел - да бъде пример за нов модел на европейска сигурност
- модел, в който регионалното сътрудничество, енергийната свързаност, транспортните коридори, цифровата трансформация, защитата на критичната инфраструктура и инвестициите в човешкия капитал са не по-малко важни от военните измерения на сигурността, каза още Йотова.
В срещата участва и президентът на Северна Македония Гордана Силяновска. Тя говори пред българските медии, но отказа категорично въпроси да бъдат задавани на български език. Затова отговаряше на английски. "Не мисля, че разбирам достатъчно, за да ви отговоря. Аз съм президентът", заяви Силяновска, след като бе направен опит да бъде зададен въпрос на български.
Запитана дали РСМ ще промени конституцията си, за да впише в нея българското малцинство, Силяновска отговори: "Това е много странен въпрос за президент. Аз не съм абсолютен монарх, за да променя конституцията". И обясни, че конституцията може да бъде променена само от парламента, от депутатите, които представляват гражданите и представляват техните искания. "Те не представляват мен, за това не мога да отговарям от тяхно име, трябва тях да попитате", каза още Силяновска и допълни, че не знае кога може да се очаква промяна в основния закон на страната.
