След три години пауза Европейската централна банка вдигна лихвите до 2,25%. Основанията - войната в Близкия изток и натискът върху енергийните цени, които надуват инфлацията. Предишната корекция на лихвените нива бе през 2023 г., когато ЕЦБ реагира на енергийните шокове от руската агресия в Украйна с по-високи лихви. Както тогава, така и сега от изявлението на президента на банката Кристин Лагард става ясно , че очакванията на пазарите за още едно повишение до края на годината са оправдани. Според Лагард тази лихвена политика ще продължи, докато инфлацията в еврозоната падне до 2%.
Едновременно с решението за лихвите евробанкерите коригираха прогнозите си за инфлацията и икономическия ръст в ЕС. Индексът на цените ще остане 3% не само тази година, но и през първата половина на идната, за да започне да пада до 2,3% през втората половина на 2027 г.
Ръстът на икономиката ще остане под 1%, на нива около 0,8% тази година, догодина може да стигне до 1,2%, а през 2028 г. - до 1,5%, гласят последните прогнози на банката след корекциите.
Какви са очакваните ефекти от вдигането на лихвите?
Обичайните са в няколко посоки. Първата е поскъпване на кредитирането както за домакинствата, така и за бизнеса. Ръстът на това кредитиране вече се свива и успокоява. По-слабото търсене означава по-малък натиск върху цените и успокоява инфлацията. Когато заемите са по-скъпи, домакинствата харчат по-малко, но и фирмите инвестират по-малко. Пазарът на имоти се успокоява. Затова икономиката започва да расте по-бавно.
1По тази причина ключово е намирането на баланс между битката с инфлацията и риска от рецесия. За да привлекат свеж ресурс, банките обикновено вдигат лихвите по депозитите, макар и не в същия размер като лихвите на ЕЦБ.
Почти в синхрон с решението на ЕЦБ статистиката на БНБ за първото тримесечие на годината установи, че за първи път от последните няколко години взетите кредити са повече от банковите депозити на тримесечна база. Ножицата между тях е 356 млн. евро в полза на заемите.
Засега това съотношение още не се е превърнало в устойчива тенденция, но ако ножицата продължи да се разтваря, можем да очакваме по-високи лихви и в България - и по кредити, и за спестяванията.
Сега средното оскъпяване при ипотечните кредити за домакинствата се задържа на ниво 2,4%, а при потребителските заеми – 8,81%. От декември 2025 г. до май 2026 г. депозитите растат с 2,5%, а заемите почти три пъти по-бързо - с 6%.
Аналогична е съпоставката и при фирмените кредити и депозити, като при кредитирането ръстът е почти два пъти по-висок от този при домакинствата.
Ако разтварянето на ножицата бе само на месечна база, могат да се допуснат сезонни ефекти, корпоративни плащания, изплащане на бонуси и дори еднократни тегления или внасяния на спестявания.
Освен ниските лихви има и още няколко други фактори за обръщането на тренда. Хората стават по-склонни да харчат и инвестират, отколкото да спестяват, когато има оптимизъм за доходите и икономиката. Има силен имотен пазар, който носи по-висока доходност от спестеното в банка.
Според финансови експерти, ако през следващите 6–12 месеца кредитите продължат да растат например с 15–20% годишно, но ръстът при депозитите остане едноцифрен – от 5 до 8%, това би било сигнал за прегряване на кредитния цикъл. Ако разликата не е такава, но посоката е такава дори само няколко месеца, сме в преддверието на рецесията.
Когато кредитите растат по-бързо от депозитите, това означава, че банките отпускат средства по-бързо, отколкото привличат нови спестявания. Ако разликата е малка и временна, ефектите ще проличат в ускоряване на икономическата активност, в ръст на инвестициите и потребление и във все още бързото и гладко кредитиране.
Тъй като обаче банките разчитат основно на депозитите като източник на финансиране, ако кредитите растат много по-бързо, то съотношението кредити към депозити започва да се повишава. Банките ще разполагат с все по-малък буфер от свободни и евтини пари от депозити, което ги прави по-уязвими на всякакви шокове.
Първата стъпка към промяна на това съотношение е вдигането на лихвите по депозитите, както и предлагането на все по-атрактивни условия и продукти за спестявания. Целта на банките е да привлекат допълнителен ресурс, който е започнал да намалява.
Лихвите по кредитите тръгват нагоре също и заради това, че по-скъпото финансиране обикновено се прехвърля от банките върху кредитополучателите.
Има и ситуации, при които кредитите растат прекалено бързо, а депозитите се забавят още повече. Ако кредитите растат прекалено бързо, може да се очаква цените на имотите да се вдигнат още повече, а домакинствата и фирмите могат да “преядат” с прекомерен дълг. Резултатът – кредитен балон и съпътстващите го рискове от скок на необслужваните заеми.
Всички централни банки, в това число и БНБ, следят съотношението кредити към депозити. Не само като съотношение, а колко голяма е разликата, колко дълго продължава, дали се спазват критериите за отпускане на заеми. За да преценят реакцията си, те най-често вкарват още една величина в измерването на това съотношение - ръста на доходите. Ако заплатите растат с 10%, депозитите с 8%, а кредитирането - с 18-20%, това вече подсказва, че задлъжнялостта расте по-бързо от доходите и заслужава внимание. Ако обаче кредитите растат с 12%, а доходите с 10%, ситуацията е много по-балансирана.
Българските ипотечни лихви не следват автоматично ЕЦБ, но ако се повиши лихвата, цената на финансирането в Европа се покачва. Това е лош знак за тегленето на дълг от външните пазари, какъвто очевидно предстои.
Това означава също и че новите ипотечни кредити вероятно ще поскъпват постепенно
Кредитите с плаваща лихва са по-изложени на риск от увеличение на месечната вноска. Например месечната вноска за ипотека от 100 хил. евро за 25 години при 2,5% лихва е 450 евро, а при лихва 3,5% е 500 евро.
Добрата новина е, че депозитните лихви също би трябвало постепенно да се повишават. Българските банки досега прехвърляха много бавно ефекта от по-високите европейски лихви към спестителите, но членството ни в еврозоната и конкуренцията може да ги принуди да предлагат по-добри условия.
Който ще купува имот тази година, може да направи примерен план. Ако имотът е атрактивен и може да си позволи месечната вноска, при увеличение на лихвата с 1% сделката не е особено рискова и е приемлива. Ако обаче бюджетът му и при сегашните нива е на ръба, е добре да се предвиди сценарий за още 0,5–1 процентен пункт по-висока лихва. Тогава решението трябва да бъде взето внимателно.
