Няма да има замразяване на доходите, нито един пенсионер или работещ няма да загуби доходи. Доходите в България ще растат и ще сме по-богати, но на база това, което сме заработили, а не на база кредити.
Това каза пред БНТ шефът на бюджетната комисия в парламента от "Прогресивна България" Константин Проданов.
"Ако имате 3-4 жилища - не с цел живее, а инвестиционна, второто ще бъде с някакъв процент по-висок данък от първото, третото - малко по-висок данък от второто. Имотите и къщите са за живеене, не за спекулиране. Това ще помогне да се поохлади малко и прегряващият пазар на недвижими имоти, който ги прави недостъпни за голяма част от младите хора", обясни той за идеята на ПБ да има прогресивен данък на имотите.
"Данъчната система няма да бъде пипана - поели сме този предизборен ангажимент, коментира той има ли вероятност от въвеждане на прогресивен данък върху доходите", категоричен бе депутатът.
Според него съкращенията в държавната администрация ще бъдат на база анализ.
"Няма да може никой да получава повече от президента, а нито директор на дирекция в министерство няма да може да получава повече от министър", допълни той.
"Какво е държавната хазна? Това е, от една страна, приходите, които влизат, и разходите, които излизат. Всеки месец там има недостиг между 300 и 400 милиона, като тази тенденция се задълбочава. Това са няколко милиарда, които трябва да се финансират отнякъде. Нивото на фискалния резерв е неумолимо надолу. Към края на май имаме около 2 млрд. дефицит", заяви шефът на бюджетната комисия за новия дълг, който НС прие да бъде изтеглен.
"Дупка в хазната има. Всички са съгласни, че в хазната има дупка, спорът беше колко голяма е дупката. 2026 г. е критична за България поради няколко причини. Затваряме ПВУ. Всички плащания, които се извършват по него, трябва да се извършат до 31 април и те се разплащат авансово, след това ЕК ни ги възстановява, ако сме изпълнили условията", каза още Проданов.
Парламентът прие да бъде изтеглен нов дълг от 3,8 млрд. евро. Разрешителното за нов дълг финансовият министър Гълъб Донев получи при втория опит. Първият опит бе в началото на юни, когато предложението бе внесено от депутати на ПБ с цел да се пести време, тъй като положението на финансите било катастрофално. След като всички групи декларираха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев от ПБ дори заплаши, че ако решение бъде взето ще поиска отмяна от Конституционния съд, то бе оттеглено от Константин Проданов от ПБ. След това обаче отново беше внесено в бюджетната комисия.
Вносителите от Министерския съвет посочват, че вдигането на тавана на дълга е във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него.
Паралелно с това дългът ще бъде ползван и за финансиране на бюджетния дефицит, който се очаква да нараства през идните месеци.
В началото на юни стана ясно, че Европейската комисия стартира процедура по свръхдефицит. В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а сега към списъка бяха добавени Германия, Естония, Латвия и Словения заради превишаване или очаквано превишаване на 3% дефицит.
Одобреният проект предвижда "да се емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година".
